Eмисия новини
от 09.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Информатика, електроника, биохимично инженерство…

Обучение за франкофони на световно ниво предлагат Техническият и Химикотехнологичният и металургичен университет в София

Снимка: ХТМУ

Вече над 30 години два български университета предлагат качествено обучение на френски език за технически и инженерни специалности и дипломи, признати по цял свят. Затова и преподавателите с гордост казват, че сред възпитаниците им няма нито един безработен.

Техническият университет и Химикотехнологичният и металургичен университет в София притежават т.нар. френска акредитация. Това означава, че обучението е петгодишно и всички завършват с магистърска степен. "Както в медицината, така и в инженерните науки четири години не стигат за подготовка", обяснява френското разбиране за образованието проф. Славка Цанова от Техническия университет.

"Предлагаме две специалности – продължава тя в интервю за Радио България. – Нашите студенти завършват с българска диплома, но имат сертификат. Те избират след трети курс дали да учат Информатика и комуникации или Електроника, електротехника и автоматика. Имаме гост преподаватели от Франция, както и много чуждестранни студенти от Тунис, Мароко, Алжир, Камерун, Кот д'Ивоар. При нас се обучават също много французи по програмата "Еразъм"."

Химикотехнологичният и металургичен университет предлага обучение на френски език по специалността Химично и биохимично инженерство. Основаната още през 1992 г. дисциплина е първата франкофонска програма у нас.


"Специалността е в професионално направление химични технологии – казва гл. ас. Владислава Иванова от ХТМУ. – Можем да се похвалим, че откакто съществува рейтинговата система на университетите това професионално направление винаги е на първо място сред всичките 52 висши учебни заведения в България. Обучението включва два цикъла – общообразователен, в който са инженерните фундаментални дисциплини като физика, математика, органична и неорганична химия, както и специализиращ блок с интересни дисциплини като биохимия, техническа микробиология, топлообменни и маслообменни процеси. През последните години имаме голям интерес от студенти от Франция и Испания, които идват за един семестър по "Еразъм". Т.е обменът както на наши студенти в Европа, така и на студенти от ЕС при нас е засилен и се радва на голям интерес."

И двете преподавателки са категорични, че дипломиралите се в специалностите на френски език се радват на отлична реализация. Полученото образование не е ли обаче и отворена врата за българите към държави с по-добри условия за работа и по-висок стандарт на живот? "Целта ни не е да подготвяме младежи, които да емигрират, макар че, за наше съжаление, доста от тези способни и добре образовани млади хора останаха във Франция", отговаря проф. Славка Цанова.

Проф. Славка Цанова (вдясно) и гл. ас. Владислава Иванова в студиото на Радио България
И все пак, благодарение на Българо-френската стопанска камара с над 300 фирми, интересът към завършилите е голям и те могат да намерят достойно поприще и в собствената си страна. Често компаниите провеждат съвместни курсове с университетите и в последните години на обучение подготвят бъдещите си служители.

"Повечето ни студенти още преди да защитят дипломните си работи успяват да си намерят работа по специалността – добавя гл. ас. Владислава Иванова. – По време на задължителните стажове, които са в пъти повече в сравнение с тези в българските дисциплини в нашия университет, студентите имат възможност да се запознаят с различни компании и институти на БАН, в които евентуално да останат след завършването. Разполагаме и с кариерен център, който осъществява връзката между студентите и бизнеса."

За да се запишат във франкофонските специалности, изискванията към българските кандидат-студенти са различни. В Техническия университет се кандидатства с математика и физика плюс френски език (от него са освободени завършилите френски гимназии). В Химикотехнологичния и металургичен университет пък няма приемен тест – значение имат оценките от държавните зрелостни изпити. Същите правила важат и за потенциалните студенти от Европейския съюз. Съществуват също две постановления на Министерския съвет за младежи от Северна Македония или с български произход, за които обучението е безплатно.

Процедурата за кандидатите извън ЕС е доста по-сложна и преминава през легализация на дипломата в родната страна и придобиване на печат или апостил в зависимост от договора с България.

"През т.г. имаме много кандидати, но ще видим дали ще успеят – казва проф. Славка Цанова. – Говоря по-специално за първите стъпки в страните от Централна и Западна Африка, където нямаме посолства и всичко се осъществява в дипломатическата ни мисия в Нигерия. Бъдещите студенти трябва да отидат на място или по някакъв сложен начин да заверят нужните документи в посолството, след което да изпратят преведените дипломи на български в страната ни и да кандидатстват за виза."

От няколко години се водят разговори за опростяване на процедурата, но засега решение няма. Големите трудности, през които кандидат-студентите извън ЕС трябва да преминат, от една страна, изпитват мотивацията им, а от друга – поставят прегради пред криминални прояви и дори тероризъм, убедени са  преподавателите. "Прекрасни са студентите ни от чужбина", обобщава проф. Слава Цанова.


Има много причини младите хора да изберат университет в България, изтъкват проф. Цанова и ст. ас. Иванова, и една от тях е финансовата стойност на образованието. В ХТМУ специалността на френски език за граждани на ЕС е безплатна, тъй като се отнася до приоритетно направление за развитие на икономиката ни, а за останалите струва 1500 евро. В ТУ семестриалната такса за Информатика и комуникации възлиза на 2000 евро, докато Електроника, електротехника и автоматика е с 200 евро по-евтина.

"Ние сме приятелски настроен народ – изтъква още аргументи в полза на обучението у нас проф. Слава Цанова. – Освен че храната ни е хубава, хубав е и климатът ни. Тук чуждестранните студенти намират приятели, могат да съжителстват с други млади хора и в университета няма расизъм. Те също така свикват с нашата култура и учат български език. Явно им харесва, защото сега имаме много повече кандидати отпреди."

Броят на студентите се увеличава заради дружелюбната среда, вярва и гл. ас. Владислава Иванова.

"В нашия университет има Erasmus Student Network, в която студентите се обгрижват един друг при настаняването си – добавя тя. – Впоследствие те предприемат заедно екскурзии не само в България, но и в чужбина. Освен това Студентският съвет е много силна институция и аз се гордея с нашите студенти, защото организират всякакви събития, чрез които могат да се опознаят и сплотят. Друг аргумент са езиците – у нас почти всички говорят английски или френски. А и природата ни е прекрасна.Така че студентите са истински доволни, когато дойдат да се учат в България."

Повече за обучението на френски език в Техническия университет и Химикотехнологичния металургичен университет в София – чуйте в звуковия файл:

Снимки: Диана Цанкова, ХТМУ, Facebook / ESN UCTM



Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна