В епизод 545 "Трамвай по желание" потапя своята публика в атмосферата и традициите на емоционалния и високо съдържателен карловски театър.
Късната есен на 1869 година. Членовете на Ученолюбивата дружина в будното възрожденско Карлово изнасят първото театрално представление в града. Както си му е редът за епохата, това е пиесата "Михал Мишкоед" от Сава Доброплодни.
Това е само едно възторжено романтично начало. Сетне, с малки прекъсвания, по време на Първата световна война и кризата след нея, запалената театрална искра се разпалва с ентусиазъм, но и с професионализъм.
"Хъшове", "Двубой", "Криворазбраната цивилизация", "Почивка в Арко Ирис", "Службогонци", "Левски", "Монсерат", "Старчето и стрелата", "Януари", "Зидари", "Големанов", "Истинският Ивайло", "Суматоха", "Другата смърт на Жана д Арк" – това са малка част от заглавията, поставени на карловска сцена от първото представление до днес. А за взискателната карловска публика работят театрали като Бончо Урумов, Иван Кутевски, Любомир Дековски, Сотир Майноловски.
Вече 155 години не спира активната творческа дейност на самодейния театър в града. През 1989 г. театърът приема името на родената в Карлово Елена Снежина – една от най-ярките звезди в българската театрална история.
В последните години на читалищната сцена в Карлово ярка диря остави една от емблемите на Театъра на армията Сашо Дойнов, който постави с местни актьори "Вражалец" от Ст. Л. Костов и "Великденско вино" от Константин Илиев – може би най-добрата пиеса свързана с Апостола на свободата.
Карловският театрален принос е представен в "Трамвай по желание" от режисьора Минчо Събев и актьора Васил Банов. От тях научаваме за знаменити театрали, тръгнали от Карлово. Любопитни за радиозрителите факти разкриват слабостта на Христо Ботьов и Васил Левски към театъра и превъплъщенията на сцената и в живота.
