Зейнеп Зафер: Не Възродителен процес, а "насилствена българизация/асимилация"

Тази вечер от 18.30 часа в Централния дом на архитекта ще се състои премиерата на книгите "Тюркология в изгнание. Мефкюре Моллова. Биографично изследване" с автори Зейнеп Зафер и Нурие Муратова и книгата "50 години от Корнишките протести" на Зейнеп Зафер. 

"Първата книга е за най-известната тюрколожка, възпитана в българската тюркология - Мефкюре Моллова, чиято съдба е много трагична. Тя има възможност да работи около 8 години в специалността, след което е отстранена и до края на живота си в България, до 1989 г., тя е принудена да се затвори вкъщи, но продължава да пише, защитава дисертация в Москва и става доктор на филологическите науки, както и нейният съпруг", разказа пред БНР авторката на изследването д-р Зейнеп Зафер. 

Моллова и е и първата туркиня, публикувала стихове и собствена стихосбирка на турски в България, потвърди Зафер. 

"Тя е първата жена - туркиня в България, която публикува в периодичния печат свои стихове, а след това издава своя стихосбирка. До 1989 г. това е единствената стихосбирка на жена-поетеса от средите на турците в България".

През 1989 г. синът ѝ е екстрадиран от България, а след това тя заминава при него. На границата ѝ отнемат последното останало от нейния ценен архив. След това тя продължава да работи в областта на тюркологията.

"Много ни обижда това, че учените, изследователите веднага приеха този термин, без да се замислят върху него, и го използват във всички изследвания. След това започнаха да го използват с главна буква, като много важен период за българската история. Той може да е важен, но той е отрицателен период и не може да бъде изписван с главна буква".

Според нея този период трябва да се нарича "насилствена българизация" или "насилствена асимилация". 

По думите ѝ името на Мефкюре Моллова е било напълно забравено в България. 

"През 1958 г. се взема решение да се затворят турските училища в България и всички турчета да отидат в български училища, като се запази изучаването на турски език. Тогава отпада задачата да се подготвят учители на турски език и започва процес на българизация. Те стават излишни, те стават ненужни, даже те пречат такива вече доста стабилни учени като семейство Моллови", разказа от своя страна Михаил Иванов, бивш съветник на президента Желю Желев по етническите въпроси. В предаването "Хоризонт до обед" той добави:

"Не само това, че се казва Възродителен процес, което е гавра както с нашите възрожденски традиции, така и с жертвите на тази политика, но той изкривява истината, тъй като фокусира вниманието само върху кулминацията на тази политика през 84-85 г. Асимилацията е планирано действие, което ясно се очертава от 1969 г. има едно партийно решение, след това се преименуват помаците, след това има голяма вълна на ромите и завършващият етап е турците. Всичко това е придружено с пълен отказ, до забрана на турската култура, език и идентичност. Асимилационната политика не е само имената, тя е всичко".

Ключовата дума тази вечер е "памет", отбеляза Михаил Иванов. Според него българската общественост няма памет за тези неща. Памет имат потърпевшите и извършителите, смята той. 

"Не става дума да възстановим паметта, става дума да я създадем". 

Цялото интервю на Ирина Недева със Зейнеп Зафер и Михаил Иванов в предаването "Хоризонт до обед" чуйте в звуковия файл.