2
Европейският парламент е единственият орган в ЕС, избиран пряко от гражданите. 6 138 050 български избиратели имат право да излъчат 17 политически представители, които да представляват през следващите пет години България в новия Европейски парламент. Изборът днес се случва от една страна на фона на последствията от дългогодишните кризи, които общността на Стария континент преживя и продължава да изпитва – здравна пандемия, енергийната и инфлационната криза, война и вълна от бежанци, които намериха спасение в домовете на обикновените европейски граждани. От друга страна – в ситуация на политическа нестабилност вътре в България, на прага на влизане в еврозоната и все по-ожесточени дебати за мястото на националния интерес на общата политическата сцена на Европа. Защо все пак днес е важно да упражним правото си на глас за Европейски парламент? – Весела Кръстева разговаря по темата с доц. д-р Христо Христев, преподавател по европейско право в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски".
"Европейският парламент е една от основните институции на Европейския съюз. Той, заедно със Съвета на Европейския съюз, са двете институции, които приемат общата законодателна уредба в него. Дори ако погледнем изминалата легислатура (предложени и внесени законопроекти за определения мандат) от 2019 до 2024 ние можем да видим, че са приети редица изключително значими законодателни актове за цялостното развитие на общността и на отделните държави членки в него, които засягат толкова важни аспекти на живота ни. Като например всичко, което се случва в цифровата среда – предоставянето на услуги в тази среда, гаранциите, които имат всички лица, живеещи в Европейския съюз за защита на техните права, когато използват различни онлайн услуги. Всъщност, във фазата на развитие на европейската интеграция, в която се намираме понастоящем, една значителна част от уредбата в различни аспекти на икономическия живот на нашето ежедневие е обща уредба на Европейския съюз. Защото е общ и пазарът, който съществува в това голямо пространство, което представлява Европейският съюз. От тази гледна точка участието в изборите за Европейския парламент, подкрепата за кандидати, които имат подготовка и знаят къде отиват, според мен е решаваща, за да може да бъдат адекватно представени интересите на българските граждани, които са и граждани на Европейския съюз. А от друга страна, за да може така да намери израз и спецификата на положението, в което ние се намираме в общия процес на вземане на решения на Европейския съюз."
За съжаление по време на предизборната си кампания малко от 418-те български кандидати успяха да отправят ясни и разбираеми за широката маса избиратели послания и разяснение за функционалността и възможностите на желаната от тях избираема позиция, признава доц. Христев.
"Свидетели сме, за съжаление, и на силно популистки подход от немалка част от кандидатите, които развиват всякакви идеи, включително използвайки, бих казал, откровени неверни твърдения, опитвайки очевидно да манипулират някаква част от българските граждани, за да получат подкрепа от тях. Типичен пример в това отношение са обичайните формули с това как Европейският съюз не позволявал производството на български домати, как съществува определена квота за производство на български домати. Абсолютно неверни твърдения, които не съответстват на обективната действителност. Други пък ще ходят в Европейския парламент, за да променят и разрушат Европейския съюз, без изобщо да се поставя въпроса и да се коментира до какви икономически последици би довело в перспектива това, какво означава за европейските държави и народи. В една глобална епоха, в която голяма част от икономическия живот и нашите отношения протичат чрез интернет технологии, всъщност води до това, че взета отделно една или друга европейска държава, включително толкова големи страни като Франция и Германия, нямат как да управляват ефективно тези процеси сами. За съжаление бих казал, че голяма част от кампанията не разкри един обективен рационален подход, а разкри едно силно примитивизиране на националната политика до най-обикновени популистки формули и опити да се играе със страховете на хората."
Много или малко са 17 български депутати в 720-членния Европейски парламент? Може ли техният глас да води до промяна?
"Европейският парламент е много прецизно и добре организирана нормотворческа организация, в която, според мен, определящо не е просто колко членове на парламента има една държава, определящо е какъв е капацитетът на тези хора – категоричен е доц. Христев. Когато това са добре подготвени представители, които познават как функционира Европейският парламент, които имат ясната идея, че това не е някакво цирково средище, театралната площадка или, за съжаление, място за най-общо и популистко говорене, в което до голяма степен се е превърнал например нашият парламент, има как да бъдат постигнати едни или други цели, да бъде намерена адекватна реализация на специфичните интереси, свързани с конкретни проблеми, които ние на месно ниво имаме. Впрочем, нашият брой депутати е съпоставим с броя на членовете от държави като Австрия. Швеция, Финландия. Няма да чуете сериозно някой в тези държави да казва – ами, малко са ни депутатите и не може да имаме адекватно представителство в Европейския парламент. Това е въпрос не само на бройка. Това е въпрос на подготовка и изобщо на разбиране как функционира институционалната система на ЕС."
Биографията и публичният път на кандидатите дотук трябва да са важен ориентир за избирателя, казва ни доц. Христев. А на въпроса застрашен ли е националният интерес на България от Европейския съюз, специалистът по право отговаря:
"На мен ми се струва, че всички, които се опитват да съчиняват негативен разказ за ефекта и ползите от членството на България в Европейския съюз или са откровено глупави, или са злонамерени. Има много и различни показатели, които недвусмислено, при един национален анализ, очертават изключително положителния ефект за България от присъединяването й към общността. Това е основната причина страната да се намира в близо двайсетгодишен възходящ икономически цикъл, да нарасне няколко пъти брутният вътрешен продукт и все по-голяма част от българските граждани да имат социално-икономическо ниво, което ги доближава може би не до нея богатите европейски държави, но до немалка част от други държави членки на Европейския съюз. Второ присъединяването към Европейския съюз е изключителен фактор за нормалното развитие на правната система и на регулирането на обществените отношения в България. Ние имаме още много проблеми да преодоляваме в това отношение, но в крайна сметка само се сетете за размирното десетилетие от края на XX век, за верижните фалити на банки, за раздаването на кредити, две национални икономически катастрофи за няколко години, два фалита по същество на страната. И вижте къде сме днес. И е въпрос на здрав разум и на осъзнаване на собствените ни интереси и инстинкт за самосъхранение да си дадем сметка, че всъщност Европейският съюз е перспективата на нормално развитие на България. И че, ако България не беше в Европейския съюз, освен на всички социално икономически проблеми, ние щяхме да имаме много по сериозни проблеми, свързани с нашата лична свобода, с някакъв тип авторитарен режим, който може да бъде наблюдаван във всички тези други държави от Източна Европа, които останаха извън Европейския съюз. Въпрос е на ясно осъзнаване на това в какъв контекст се намираме и какви са нашите интереси, като граждани и като общество, за да не позволим песента на сирените да ни отведе в скалите, където да се разбие корабът на българското развитие."
*Доц. д-р Христо Христев е преподавател по право на ЕС в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" от 2009 година, доктор по публично-правни науки и право на ЕС от Университета на Нанси, Франция. Специализирал в различни области на правото на ЕС в Белгия, Германия, Великобритания, Канада. Гост-лектор е в редица университети в Белгия и Франция. Кавалер на Ордена на академичните палми на Френската република.
Вижте също:
Снимки: Европейски парламент, БТА, ЕПА/БГНЕС, БНР
