Бре, откраднали Еленка,
Eленка, мома хубава,
та я извели, завели,
на хайдушкото сборище.
Най-малкото хайдутче,
то на Еленка думаше:
- Моме, Еленко, Еленко,
не бой се, не страхувай се.
Ний нема да те убием,
убием, да те затрием.
Най ще те, моме, сториме,
хайдутка, та байрактарка.
Автор на този текст за песен е Магдалена Тодорова Карамитева. Въпреки, че повече от 20 години живее със семейството си в чужбина, българската народна песен я съпътства навсякъде. Тя е автор на десетки текстове, които превръща в песни, заедно със съпруга си – кавалджията Димитър Карамитев от Стара Загора.
Самата Магдалена неведнъж е предизвиквала възторга на публиката с автентичното фолклорно звучене на песните, с топлия си глас и с посланията, които предава от сцената.
Магдалена Тодорова Карамитева е възпитаник на музикалното училище в Котел, където учи народно пеене, а след това завършва и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. За себе си тя казва, че с песента е свързана още от детството си, а и сега народната песен е част от ежедневието й във Виена, където живее повече от 20 години.
"Аз съм родена в гр. Поморие и там се слуша както странджанска, така и тракийска, а също и добруджанска музика. Исках да се занимавам с народна музика, това ми беше мечтата, иначе конкретни цели не съм си поставяла. В студентските си години бях певица и в Академичния хор, с него имахме много изяви и извън страната – в Белгия, в Турция и в други държави сме представяли българския фолклор. Музиката ми е на душата и на сърцето и смятам, че човек за каквото е учил, трябва на него да се отдаде и да се занимава. Когато бях студентка още в Музикалната академия в гр. Пловдив, се роди идеята да направя самостоятелен албум с мои колеги и приятели. Те бяха наши съмишленици с моя съпруг Димитър Карамитев, също студент по това време и изпълнител на кавал. След като завършихме висшето си образование обаче трябваше със семейството да продължим да се борим с живота и така кариерата ни остана на заден план. Завършихме през 2000 г. и след това заминахме за Австрия. Първо там отиде съпругът ми, а по-късно аз и нашето първо дете Мария.“
Виена е град на музиката, но не предлага много възможности за изява на една народна певица, каквато е Магдалена Карамитева. Българските фолклорни песни няма как да се поднесат на немскоезичната аудитория в превод и тази граница няма как да бъде преодоляна, дори с много талант и труд от страна на изпълнителя. Въпреки това странджанската певица е имала ред изяви с българската песен и във Виена. Участвала е в сборни концерти, в театрални постановки, където е представяла България пред чуждата публика.
Магдалена и Димитър Карамитеви са добре познати и на цялата българска общност във Виена, тъй като редовно участват в официалните събирания на българската общност в Австрия. Двамата музиканти казват, че всяка покана за концерт в родината винаги е добре дошла за тях, но и с тъга споделят, че вече са преминали апогея в своята творческа кариера и българската публика не е имала възможност да ги види на сцената. Наскоро те участваха в сборен концерт "Музика в портрети“, организиран от БНР, където бяха солисти и изпълниха част от репертоара си заедно с Оркестъра за народна музика на БНР:
"Концертът ни беше отложен заради пандемията, но дойде моментът да го осъществим. Ние сме много благодарни за тази покана, за вниманието, за доверието и за възможността да сме заедно на една сцена с такива професионалисти в народната музика, каквито са музикантите от ОНМ на БНР. Някои от тях са и наши приятели още от музикалното училище в Котел. Това е допълнителна възможност да се видим, да споделим нашите спомени и да се порадваме, на това че пак сме заедно. Иначе чрез музиката може да се изрази емоцията и душевността на човека. Аз, когато остана сама, автоматично в съзнанието ми започва да звучи някаква мелодия, която възпроизвеждам на глас. Музиката е нещо наистина красиво.“
Снимки: Facebook/TRAYANAFOLK, Facebook/BNR.FolkOrchestra
