С голямо уважение припомняме творческото дело на един любим за много българи музикант - Димитър Вълчев - композиторът, който се изявяваше и в класическата, и в поп музиката.
Всеки слушател обича песента му “Една българска роза“, но е чувал и оперетата му „Време за любов“, и очарователните му детските песни, филмовата му музика. Разбира се, Димитър Вълчев е отделил място и за типично класическите форми в творчеството си: с Кантатата „Възхвала на деня“, Фантазия за пиано и оркестър с магнетофонна лента, Три концертни пиеси за камерен оркестър, Духов квинтет, Соната за пиано, хорови песни. И във всички пиеси той завладява с мелодичния си дар, с богата фантазия и професионализъм.
Димитър Вълчев е роден в Асеновград на 3 юли 1929 г. Баща му е лекар, завършил в Австрия, но семейството се премества в Смолян. От малък свири на пиано, но както самият Вълчев признава - предпочита да импровизира, отколкото да свири задължителните етюди. Това не пречи да го приемат в Музикалната академия на първо място в специалността "Пиано". Негов професор е Андрей Стоянов, а след завършването си отново учи в Музикалната академия, но този път композиция при проф. Парашкев Хаджиев.
От 1954 г. в продължение на шест години е диригент на оркестъра в Народния театър за селото, а от 1960 г. - в Сатиричния театър, където остава 30 сезона. Работата в театъра му дава възможност да композира театрална музика, музика към радиопиеси и телевизионни постановки, музика към филми - сред тях „Бялата стая“, “Най-добрият човек, когото познавам“, "Спомен за близначката".
Работата му в театъра и познаването на законите на сцената го насочват към музикално-сценичните жанрове - оперетата и мюзикъла - там е голямата му любов. Още първата му оперета “Време за любов“ има голям успех и се играе в много наши театри. Следват “Ревю с усмивки“,“ Дванадесета нощ“, операта буфо „Цар и водопроводчик“, “Фалшификатори“, фарсът “Ах,този секс“. Много са и детските му оперетки, представени в Младежкия театър.
В последните години от живота си Димитър Вълчев е музикален драматург на Държавния музикален театър “Стефан Македонски“. През 1994 г. издава книгата си „Другата струна“ - мемоари, есета фантазии - една изключително емоционално написана книга.
Димитър Вълчев умира на 28 септември 1995 г.
В Златния фонд на БНР е запазено интервю с Димитър Вълчев от 1994 г., в което той разказва какво го свързва с оперетата. Чуйте в звуковия файл.
