Темата коментира пред БНР Рафаел Лос от Европейския съвет за външна политика (ЕСВП).
"За съжаление резултатите от тази среща са в известен смисъл и успешни, и не чак толкова. НАТО според мен отбелязва важен напредък в трансформацията си в боеспособен алианс. Постeпенно постига необходимите способности и е на път да се сдобие с инструментите за ефективно сдържане и отбрана", отбелязва Лос.
"За Украйна се полагат усилия да се прехвърли бремето на организирането и координирането на военната помощ от плещите на Съединените щати към тези на НАТО. Но за съжаление това не означава, че Украйна може да очаква значимо увеличение на помощта от партньорите си през следващите 12 месеца. 40 милиарда евро не са повече от предоставеното през последната година.
Обещанията за доставки на средства за противовъздушна отбрана в голяма степен повтарят стари ангажименти, които още не са изпълнени. Новото са обявените стъпки от някои съюзници за подобряване на ефективността и увеличаване на способностите на тяхната оръжейна индустрия, което в крайна сметка ще е от полза и на НАТО, и на Украйна", казва Рафаел Лос.
Не е ли твърде тромав и бавен алиансът в неутрализирането на руската заплаха?
"Зависи кой как гледа на тази заплаха и как различните съюзници оценяват развитието на военизираната икономика на Русия, модернизацията на руската армия, прегрупирането на бойните й единици срещу източния фланг на НАТО. Не бива да се пренебрегват и руските заплахи с ядрено оръжие, които след нахлуването в Украйна са все по-интензивни.
Прогнози за това кога точно Русия би нападнала НАТО или кога би била способна да го направи не са особено полезни. Но е важно да се отбележи, че Русия полага усилия да постигне такава готовност. Защото в момент на наша слабост е възможно Владимир Путин да се изкуши да ни постави пред свършен факт в някоя от страните членки.
Междувременно той залага на хибридна кампания срещу страните от НАТО, включваща убийства, саботажи, информационна война. В това отношение от вашингтонското комюнике си личи, че алиансът отбелязва напредък в контрадействията си - например чрез мерки за отбрана на ключова подводна инфраструктура и за укрепване на способностите на обществото да се съпротивлява на дезинформацията. Русия обаче може във всеки един момент да прекрачи този приемлив праг на конфронтация и тогава ако се наложи, трябва да се отбраняваме", коментира Лос в предаването "Събота 150".
В навечерието на вашингтонската среща агенция Ройтерс цитира военен източник, според когото плановете на НАТО предвиждат създаване на допълнителни 35 до 50 бригади, за да реализира алиансът напълно плановете си за отбрана срещу Русия. Запитан постижимо ли е това, експертът коментира:
"Това е част от процеса на трансформация, който започна още след първото нахлуване на Русия в Украйна и анексирането на Крим. В отговор на това НАТО формулира нова концепция за сдържане и отбрана. А от 2022-а прави огромни крачки към осъществяване на невиждани от времето на Студената война детайлни отбранителни планове по региони.
Сега се определят минимални изисквания за оперативни способности за всяка страна членка, за да бъдат координирано задействани в случай, че се наложи алиансът да се брани. Това е много амбициозно и изисква от съюзниците да увеличат значително живата сила и въоръжението си. Според мен най-много работа трябва да бъде свършена за противовъздушната отбрана, далекобойните ракети, командните центрове, логистиката. Това ще е от полза в случай, че Съединените щати се окажат твърде заети в Азиатско-тихоокеанския регион или в Близкия изток. Или в случай, че някой бъдещ техен лидер реши, че не иска да е толкова тясно обвързан с отбраната на Европа. Затова бремето в това отношение е основно за европейските съюзници."
23 от общо 32 страни членки на НАТО покриват вече договорения минимум от 2 процента от брутния вътрешен продукт за отбрана. Само 3 можеха да се похвалят с това преди 10 години. Но не е ли и тук твърде тромав напредъкът?
"В това отношение алиансът напредва в правилната посока. Деветте страни членки, които още не са покрили критерия, обявиха планове кога ще го направят. Последни амбициите си споделиха канадците, макар и да предизвикаха известна загриженост с това, че възнамеряват да харчат 2 процента за отбрана чак през 2035 година.
Сега предизвикателството ще е в превръщането на обещаните разходи в реални отбранителни способности. За това ще е важна ролята на договореното във Вашингтон укрепване на отбранителната индустрия. Увеличаването на производствения капацитет за боеприпаси, оръжейни системи и екипировка изисква не еднократни, а трайни усилия и инвестиции. А предизвикателството е двойно - докато НАТО се адаптира към променящата се руска заплаха трябва да продължи да помага и на Украйна в мащаби като през Втората световна война."
Една от водещите новини от Вашингтон беше обявеното намерение Съединените щати да започнат след две години епизодично разполагане в Германия на далекобойни зенитни, крилати и хиперзвукови ракети. Защо епизодично и защо чак през 2026-а?
"Това стана възможно заради решението на Русия да наруши Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег. Той беше подписан през 1987 година от Съединените щати и Съветския съюз и се отнасяше за наземните установки с обсег между 500 и 5500 километра. В началото на миналото десетилетие стана ясно, че Москва произвежда и разполага такива системи. И през 2019 година Съединените щати, с подкрепата на европейските си съюзници, се оттеглиха от договора, защото по-нататъшното му спазване осигуряваше несправедливо военно предимство на Русия.
Русия разполага вече с такива ракети и затова Съединените щати и в случая Германия предприемат стъпки към неутрализиране на руското предимство в това отношение. Решението до голяма степен се дължи и на руската война срещу Украйна. Едва ли което и да било германско правителство би приело такива американски оръжия на своя територия, ако Русия беше спазвала ангажиментите си и не беше нападнала украинците.
Решението от тази седмица означава, че от 2026 година през определени периоди в Германия ще бъдат разполагани наземни зенитни установки, крилати ракети с голям обсег и свръхмодерни хиперзвукови ракети. Целта ще е тренировка за транспортирането им от Съединените щати и обратно и обучение за съвместната им употреба, ако се наложи такава.
Същевременно европейските съюзници полагат усилия да се сдобият със собствени ракетни системи за далекобойна стрелба. Във Вашингтон беше обявено споразумение между Германия, Франция, Италия и Полша за разработка и производство на наземно базирани установки за изстрелване на крилати ракети с обсег между 1000 и 2000 километра. В подобна инициатива за модернизация на съществуващи системи участва и Великобритания. Съюзниците в Европа обаче трябва да обърнат особено внимание на управлението на риска от ескалация между НАТО и Русия."
Да се върнем към Украйна. Първите Ф-16 се очакват скоро в украинското небе, обявиха съюзниците, които ги даряват на Киев. Едва ли обаче тези дългоочаквани изтребители ще решат изхода от войната...
"Нито една оръжейна система сама по себе си не може да сътвори чудо на бойното поле и да промени напълно хода на войната. Това важи и за изтребителите Ф-16. Те обаче ще помогнат за запълване на огромна празнота във военновъздушните способности на Украйна. И то в момент, когато руснаците буквално я бъхтят с ракетите си, както стана на 8 юли, когато беше ударена и детската болница в Киев.
Очаква се Украйна поне първоначално да използва предоставените й Ф-16 предимно за отбранителни задачи - например неутрализиране на дозвукови крилати ракети. Но в определен момент тези бойни самолети най-вероятно ще започнат да изпълняват и офанзивни мисии - за подкрепа от въздуха при сухопътни операции или удари по руските позиции в окупираните части на Украйна. А твърде е възможно и на руска територия, ако един ден отпаднат ограниченията за това, налагани от донорите."
Споменахте в началото обещаните от НАТО 40 милиарда евро военна помощ за следващите 12 месеца. Това е далеч от предлаганите първоначално от генералния секретар Йенс Столтенберг 100 милиарда долара в рамките на няколко години. Провали ли се НАТО в опита да имунизира от евентуално завръщане на Тръмп в Белия дом доставките за Киев?
"Според мен е невъзможно НАТО да бъде имунизирана срещу Тръмп поне в краткосрочен и в средносрочен план. Защото Съединените щати имат фундаментална роля за капацитета и функционирането на алианса и в политически, и във военен план. Незаменими са. Но през последните месеци останалите съюзници поне предприеха стъпки да увеличат своя дял в помощта за Украйна.
Във всеки случай ако през януари идната година в Белия дом се окаже човек, който е решил да подкопае НАТО или помощта за Украйна, алиансът така и така няма да може да направи нищо. Все пак това е организация, в която решенията се вземат с единодушие. Но ако следващата американска администрация е просто по-малко заинтересована от настоящата да инвестира в НАТО и Украйна, алиансът все пак е вече в по-добра позиция да се адаптира."
НАТО декларира, че евроатлантическата интеграция на Украйна е необратим процес. Възможно ли е в определен момент присъединяването на Киев към НАТО да бъде използвано като инструмент за прекратяване на тази война?
"Това е тема на дискусии в затворен кръг между съюзниците и сред анализатори. Но не е официалната линия на НАТО. Мантрата е "не са възможни преговори за Украйна без участието на Украйна" и тя беше потвърдена във Вашингтон. А за необратимостта на интеграцията на Украйна в НАТО - това е съвсем малко по-силна формулировка за консенсуса, постигнат в алианса още през 2008 година, когато беше заявено, че бъдещето на Украйна е в НАТО. Лично аз смятам, че в един момент тези словесни акробатики ще станат смешни, защото няма как да не свършат различните варианти за описание на едно и също нещо.
Същевременно обаче бих отбелязал практическите стъпки, които алиансът безспорно предприе, за да укрепи Украйна - подобряването на оперативната съвместимост и невоенната помощ - химанитарна, финансова и икономическа. Партньорите на Киев в Европа и в Северна Америка полагат наистина значителни усилия, за да може Украйна да излезе възможно най-бързо от тази война суверенна и цяла."
