Профсъюзите на учителите са сред най-мощните в Израел. Стачките в началото, а понякога и в края за няколко учебни години, извоюваха известни привилегии на преподавателите професията да става привлекателна за младите хора.
Новият министър, който за първи път е на този пост в начало на тази учебна година, реши да отмени извоюваните със синдикални протести привилегии, с обещания за стимули за най-кадърните преподавателите в средните училища. Заменил ги със стимули, но за най-приближените до неговата партия и така предизвика профсъюзни протести. Подкрепиха ги много от кметствата.
Те потърсиха алтернатива за средношколците - пое ти неформалното образование - младежките и културните домове. Две години младежите не са посещавали организирано по програмат концерти и спектакли. Министерството на финансите с радост финансира това алтернативно колективно прекарване на времето и е твърдо решило да не даде на учителите обещаните от предишни финансови министри стимули. Стачкуват само светските училища. Религиозните, които по закон са частни училища, започват учебната дейност навреме. За тях в рамките на коалиционните договорености на правителството са обещани увеличение на субсидиите и те ще си ги получат.
През тези учебна година се задълбочи и друг проблем: в центъра на страната паралелките са препълнени, защото към местните ученици се присъединиха и техните връстници от север и юг на страната. Заради продължаващата война и унищожени жилища и цели селища, големи групи са евакуирани. Не могат да се върнат вкъщи, заради продължаващите бомбардировки. Да се преподава при тези условия не е лесно и защото много от учениците, родителите и учителите са в посттравматичен стрес, след като техни близки са били убити, или отвлечени пред очите им.
При тази сложна обстановка интерес представляват иновативни обучаващи технологически решения, които трябва не просто да улеснят учителите, а да им помогнат да заемат нова роля в обучението. За него разказва Игал Шенис- заместник - директор по педагогически технологичната академия Гордон:
"Когато на изложения показваме нашите прожектиращи обучаващи системи под формата на игра, ни е интересно как достолепни господа с костюм и вратовръзка се превръщат в любознателни деца. Когато прожектираме върху земята участниците започват да скачат, да се крият, в съответствие със задачите, които са получили от учителя. Ако се прожектират върху стена, с помощта на подхвърлена топка, ученикът се опитва да улучи верния отговор.
Няма и помен от чинове, от учител, който се мъчи да предаде знания, които ги има в учебната програма, но ученикът за секунди може да получи тези данни, и дори в много по-разширен обем чрез търсачката в Интернет.
Училището не трябва да изглежда както преди век. Съвременните деца не приличат дори на децата от преди 20-30 години. От ранно детство си служат с мобилните си телефони. Не очакват учителят да им даде началната информация, а да им помогне да разберат как да си служат с нея.
Може преди 15 години родителите да са са чудили как да приберат децата си, играещи на улицата. Сега проблемът е в обездвижването. Предимство на нашите системи е, че могат да се прожектират върху пясъчниците на детските градини, в двора на училището и дори сред природата. Когато малчуганът натрупва купчинка пясък, тя се превръща в каменен връх на планина, във вулкан, в египетска пирамида. Зависи какви задачи си е поставил преподавателят.
Имаме и очила за виртуална действителност. По време на тази продължителна война ги ползвахме при дългите часове, прекарани в скривалищата на най-силно обстрелваните райони. Хем учениците учеха, хем фантазния свят, който виждаха през тези очила, им действаше успокояващо и отморяващо..., каза Игал Шенис. И още:
"Не правим готови програми за копиране от учителите. Обучаваме преподавателите сами да си ги изработят, за да са интересни и за отделното дете, но и на групата или класа, в които се намира.
В началото на урока има игра, запознаваща ученика с факти, после - казус - затвърдяващ наученото, следват възможни игри за разширяване на знанията. Учителят не трябва да гадае дали възпитаниците му са тялом в клас, а духом на други места, Нашите програми имат симулант - превод на 50 езика, така, че теоретически в това игрово обучение могат да участ и деца, които още не са усвоили езика- от малцинствата или нови репатрианти.
Оказа се, че колкото и да са бедни общините, заделят пари за нашите системи в образованието. Ясно е, че училището на бъдещето не е за преразказване на преподаван материал, а за творческо преосмисляне на натрупани от много поколения науки.
Почти всяка нация има своя диаспора по света. Нашата технология позволява на децата на разселените по света да бъдат възпитавани в духа на културата и ценностите на страната, от която идват, а и да им помогнат да разберат и обикнат, страната дала им гостоприемство. В света, раздиран от конфликти, е особено актуално, обобощи за БНР Игал Шенис.
Още по темата слушайте в звуковия файл.
