8
Българската култура и родните традиции, които доскоро изглеждаха екзотични за останалата част от света, постепенно се превръщат в част от световната култура на 21. век.
След като нашенската лютеница и традиционната ни баница бяха определени като деликатес в Страната на изгряващото слънце, а списание Vogue възпя красотата на София и я нареди сред културните столици на Европа, най-мащабният форум за творчество и занаяти отново прояви интерес към българската идентичност.
Авторски ръчно направени изделия, вплели в себе си националните ни традиции с елементи от бита и хилядолетната ни история, напуснаха пределите на България, за да се превърнат в експонати на биеналето "Хомо Фабер", което продължава до 30-ти септември. Организатор е швейцарската фондация "Микеланджело", а дом на изложението е красивият остров Сан Джорджо Маджоре във Венеция. Около 70 държави представят произведения на майсторското и ювелирното изкуство в 10 изложбени зали с наименования "Раждане", "Детство", "Любов", "Пътешествия", "Сънища", "Диалози", "Празнуване" и пр., обединени под мотото "Пътят на живота".
Целта е да бъдат пресъздадени онези най-съкровени моменти от живота, които са колкото реални и определящи смисъла на нашето съществуване, толкова и магични – променящи очертанията на времето и пространството и съдържащи в себе си онази притегателна сила, на която не можем да устоим.
"От фондацията проявяват интерес не толкова към успели автори, колкото към автори, които са посланици на българската ни идентичност" – подчертава Росина Пенчева, председател за България в "Хомо Фабер", и допълва, че това събитие е наистина важно за нас, защото ни представя на световната сцена.
Тримата българи, които тази година са част от биеналето са Димитър Станков – български бижутер, който твори в Белгия и в работата си често интерпретира българската традиция, Людмил Йорданов – автор на кукерски маски и студентката по интериорен дизайн Яна Ценов, която е сред избраните с конкурс млади гидове на изложбите. Тяхната задача е да запознават посетителите с увлекателната история на творбите и техните автори.
Димитър Станков е сред малкото щастливци, които фондацията избира да представи за втори път, за да проследи развитието в творчеството им. В разговор с колегата Божидар Янев той разказа за вдъхновението при създаването на творбата за биеналето:
"Аз имах късмета да бъда селектиран отново. Творбата, която направих за това издание, беше специфично изработена за темата на стаята "Празненства". Вдъхнових се от японската традиция за пиене на саке и цялата история около този ритуал и общуването между хората, като го комбинирам и с българската традиция. Има голяма разлика между бижутерите в Европа и бижутерите в България. Западноевропейските са по-специализирани. Някои са само монтьори на камъни, други само полират, докато българските бижутери са доста по-широко образовани и в повечето случаи изработват изцяло изделието и са в състояние да направят всичко сами, като започнат от работа с восък, леене до монтирането на камъни. За щастие имам възможността да пренеса българската традиция и да съм по-широко разпространен от гледна точка на техника. Определено дава голяма свобода, и аз искам творбата да е изцяло изработена от мен, за да може да пресъздаде чувството, историята, настроението, което искам да покажа на зрителя."
Ритуалната чаша за саке на Димитър Станков бихте могли да видите в залата "Празненства", както подчерта самия той, а двете кукерски маски на Людмил Йорданов са разположени в раздела "Сънища". Каква е разликата между тях и от какви материали са изработени, научаваме от самия автор:
"Едната от тях е сувенирна кукерска маска, а другата е ритуална и е участвала в народния празник "Сурва" тази година, а и на редица фестивали. Последният в Южна Корея (културно – танцов фестивал), където заедно с моята сурвакарска група гостувахме и представихме България. Изработени са изцяло от естествени материали – дърво, овча кожа, а и за да са страховити, използваме рога от незастрашени животни. Израснал съм в семейство на занаятчии, почитащо българските традиции и съм трето поколение кукер или като се казва "сурвишкар" – в Граово, откъдето е моят баща Емил Йорданов. Повече от половин век моето семейство участва в празника "Сурва", в изработването на сурвакарски маски и в различни фестивали в страната и в чужбина."
Биеналето "Хомо Фабер" в Сан Джорджо Маджоре, Венеция, ще посреща посетители през целия месец септември – месеца, в който българската културна традиция е част от световната сцена на занаятите.
Текст: Десислава Шапкарова (по интервюта на Божидар Янев, БНР-Радио София)
Снимки: екип „Хомо фабер“/Росина Пенчева
