Глобалният президент на WWF: Климатичните промени са проблем на 8 милиарда души

Предвид скорошните наводнения в Централна и Източна Европа, които взеха над 20 жертви, и които според експертите се дължат на промените в кимата - как възприемате вие връзката между тях и екстремните климатични явления, като наводненията?

“Мисля, че заради това, което виждаме по целия свят, не само тук, в този регион и Европа като цяло, че планетата ни дава сигнал след сигнал. Трябва да се вслушаме в това, което ни казва климатът. Преди смятахме промените в климата за бъдещ проблем - да направим нещо, за да не се случат лоши неща в бъдеще. Но те вече се случват - и тук, и в Пакистан, където съм роден - все още има отзвук и последствията след големите наводнения от преди две години, не са решени. Свидетели сме на рекордно горещо лято в Европа, пожари в Канада наскоро. 14 последователни месеца температурата в световен мащаб е с градус и половина по-висока, отколкото трябва да е. Планетата ни казва, че нещо не е наред. И то се причинява от човешката дейност. Надявам се, че ще вземем предвид това предупреждение.” 

Какви политически мерки смятате, че са най-ефективни за смекчаване на подобни климатични катастрофи?

“Трябва да намалим въглеродния си отпечатък, за да не се случват лоши неща. Другото нещо е адаптацията - не само трябва да смекчаваме ефекта, но и да се адаптираме към един различен свят. И в този процес участваме аз, вие и вашите слушатели, които могат да направят нещо. Мисля, че първото нещо, което трябва да направим, е да намалим отпадъците си. Понякога политиката за опазването на климата звучи плашещо - че ще бъде взет под прицел начинът ти на живот, няма да имаш възможността да правиш нещо, което искаш. Но намаляването на отпадъците означава нещата, които не употребяваме, парите, които харчим и не допринасят с нищо за живота ни. Трябва да се ограничаваме и в енергийната сфера, водите, опазването на горите и реките. Ето например вие живеете в държава с невероятна природа, която има всичко - от плажове по морето до планините. В миналото третирахме планетата като кошче за боклук. Мислехме, че тя е достатъчно голяма и ще се погрижи сама за себе си. Но тя ни казва, че това няма как да стане и всъщност разчита на нас. А за адаптацията са ни нужни по-добри сгради, електромобили и по-добри градове.” 

Проф. Адил Наджам казва още, че трябва да се промени начина, по който се говори за климатичните промени - да се спре със заплашителния тон, а вместо това обществеността да види как се облагодетелства от нужните промени за опазването на природата. 

“Твърде далеч се стигна в говореното за околната среда, не само за климата, като за заплаха. От научна гледна точка има за какво да ни е страх, но вместо това хората трябва да се почустват овластени, особено младите хора. Защото не просто по-добрата околна среда ще направи живота ни по-добър, а трябва да се търсят решения и да се действа. Заплахата е тук и трябва да направим нещо по въпроса. Но ако говорим единствено и само, че заплахата е голяма, че светът ще свърши, тук има наводнения и пожари, там - суша и изчезване на видове, се насажда страх, особено у младите хора. Постоянно има се казва, че планетата е в хаос, че моето поколение сбърка, а те ще трябва сега да плащат. Вместо това трябва да се ориентираме към действия и към търсене на решения. Това не означава, че правителствата трябва да бездействат и че освобождаваме от отговорност бизнеса и институциите. Но това е проблем на 8 милиарда души. Стигнахме дотук, защото 8 милиарда души правиха грешни решения. Как ще се измъкнем? Когато тези 8 мииларда започнат да вземат по-добри решения.” 

В контекста на протестите на българските миньори от комплекса "Марица Изток" и плановете за прекратяване на производството на електричество от въглища от 2038 г., как глобалният директор на Световния фонд за дивата прирорда вижда управлението на справедливия преход от въгледобив в подобни региони, което да е в подкрепа на засегнатите работници?

“Решенията са тук. Не съм запознат със спецификата на този случай, но всеки проблем е всъщност покана за едни по-добри решения, които да са добри за природата, за хората и за обществото.” 

А какво смятате за европейската Зелена сделка?

“Европейската зеленска сделка може да бъде стъпка в правиланата посока. Но се нуждаем от зелена сделка на глобално ниво, но и на местно ниво - трябва зелена сделка за София, за малките населени мества, за местните общности, дори за университетите.” 

Кои са добрите стратегии, с които да се постигне баланс между икономическа стабилност и дори - растеж, и екологичната отговорност, по време на енергийния преход?

“Енергийният преход е в ход в момента. Въпросът е как да го ускорим, особено в по-бедните държави, бедни на ресурси. Освен това не трябва да се допуска енергийният преход да раздели света. Не трябва някои страни да го постигнат, а други да изостават, защото това няма да реши проблема. Политическият въпрос е: можем ли да хванем за ръце и да помогнем на онези, които имат нужда за този преход. Освен това има и елемент на справедливост, защото не всички са допринесли за този проблем по един и същи начин. Изправени сме пред най-голямата екзистенциална заплаха като планета, но и това е най-голямата възможност за преход, която ще имаме в живота си.” 

Какъв е съветът ви към малките общности, как по най-добрия начин те да вземат участие в усилията за постигане на устойчиво развитие?

“Не знам дали имам съвет, но без тях не можем да победим. Хората на местно ниво трябва да имат увереност, че светът и националните системи работят в техен интерес. В България съм след Седмицата на климата, която се проведе в ООН в Ню Йорк и там това беше изведено като основно предизвикателство - можем ли да демонстрираме, особено на младите хора и местните общности по целия свят, че това, което правим на глобално ниво е в тяхна полза. Вместо да превръщаме въпроса в битка между различните групи хора, можем ли да го направим едно съвместно упражнение по хуманност. Не само, за да спасим планетата, но за да направим живота си по-добър. Имаме ресурсите за това, както и напреднали технологии, пълни сме с идеи, разчитаме на науката и технологиите. Този момент в историята трябва да е специален. Да мислим за това как да направим планетата едно по-добро място.” 

Кои тенденции в изследванията върху климата ви вълнуват в момента?

"Много неща, някои ме притесняват много, други ме вълнуват, особено що се отнася до младите хора. Удивен съм от страстта, която младите имат по въпроса за промените в климата. И то в целия свят, не само в богатите страни. Младите приемат въпроса насериозно, както и трябва, защото моето поколение смяташе, че климатичните промени ще се случат след като си отидем, но младите виждат, че се случват сега и приемам това като добър знак. Въпросът е да вземем тази страст и да я превърнем в действия. Темпото на енергийния преход е също положителна тенденция, която ме вълнува много. Би ми се искало по-бързо да върви адаптацията, както и човечеството да осъзнава по-дълбоко връзката между природата и хората. Надявам се да има положителен ефект на доминото. Да осъзнаем, че като оправим едно нещо и други неща ще се подобряват. Ако се инвестира в опазване на природата - и водите ще бъдат по-чисти. Ако се инвестира в ограничаване на вредните емисии - горите ще бъдат по-здрави. Ако инвестираме в опазване на животинските и растителните видове ще осъзнаем, че и животът на хората става по-добър. Такава политика трябва да търсим.” 

Казахте, че някои неща ви притесняват. Кои са те и какви предизвикателства сте срещали, докато насърчавате устойчивото развитие?

"Нещото, което лично мен най-много ме тревожи, е скоростта на промяната. Имам много по-голяма вяра в нашия вид, отколокото самите хора. Притеснява ме, че много хора живеят сякаш разполагаме с много време. Не искам да плаша хората, искам да ги вдъховявам към действие, но за да стане това трябва да осъзнаем, че проблемите са големи и истински. Най-малкото, което хората могат да направят, е да мислят по въпроса. Нека разговора да бъде не само за това, че имаме големи проблеми, а и какво трябва да направим, за да ги решим. А аз нямам никакво съмнение, че решенията са тук.”