В окото на урагана природата замря за час, казва Ася Илкова, която посрещна опустошителната природна стихия "Милтън" в дома си в Сарасота, където живее от 10 години.
"Бяхме помилвани, поне в района, в който живея аз и доколкото се чувам с приятели и познати – нямат големи щети от наводнения. Има разрушени покриви в някои райони на север, по-скоро към Тампа, с наводнени къщи, разрушени покриви и огради. При нас мина леко, имаме малки разрушения около басейните, скъсани мрежи, но това са поправими неща. Благодарна съм, че всички сме живи и здрави!"
Семейството на Ася решава да не се евакуира и приютява в дома си свои близки, за да бъдат заедно и да си помагат при нужда. Приготовленията за стихията започнали преди дни:
"В неделя, понеделник имаше малко суматоха, но същевременно органите отговаряха много добре и доставяха гориво, провизии. И тук-таме може да е имало часове, в които е нямало гориво на някои бензиностанции, но през цялото време бих казала, че на повечето места имаше и колите ни бяха заредени. Ние до последно бяхме в готовностако се наложи, да тръгнем."
Окото на бурята преминава на 10-ина километра от дома на сънародниците ни: "Когато окото мина над нас, цялата природа спря. За около 40 минути взехме малко въздух, преди да започнат отново силните ветрове. Имаше много силен вятър през нощта и именно тази опашка, или краят на урагана, когато минаваше, вятърът беше много по-силен.Но, слава богу, пораженията са сравнително слаби и най-вече съм благодарна, че няма отнети човешки животи и няма наводнения. Това беше най-голямото ми опасение. Мисля, че властите реагираха навреме и адекватно. Предполагам, че това също помогна доста хората да се предпазят и да се подготвят за най-лошото."
"Над 1200 са българите, но не съм запозната със статистика. В последните две години има страшно много нови хора, които идват в района и много често срещаме нови семейства. Разбираме, че са се преместили, купили са жилище тук или пък имат ваканционен имот и идват от време на време през годината.Срещаме много българи дори на затънтени места, където не очакваш – примерно отиваме някъде на разходка по горичкаи се чува българска реч. Естествено, че е много приятно да чуеш роден език, да срещнеш сродна душа"– споделя Ася Илкова и благодари на всички сънародници в Америка и в България, които са били съпричастни с това, което се случва в района на Флорида.
Чуйте цялото интервю:
Вижте също:
Автор: Мария Самичкова, сътрудник на Радио България в Лас Вегас
Снимки: личен архив, БГНЕС
