Министърът е категоричен, че тези станции напълно отговарят на изискванията на ЕС.
"Те са там, където е предложено да бъдат. Същевременно има известни измествания от тези показатели, но те са на база на съществуваща важна инфраструктура", повтори той.
"Въздухът не се мери в точка. Този пункт обхваща километри атмосфера", категоричен бе инж. Димитров.
По думите му целта на работната група е да намери най-подходящото място за тези станции, като съгласува решението с общинската администрация. Това важи за цялата страна. Според него няма проблем с местоположението на станциите за измерване на качеството на въздуха.
"В момента също се разглежда на база новите резултати - тези станции ще бъдат сложени на по-подходящи места, защото например станцията в "Младост" в последните 3 години не е констатирала превишение на фини прахови частици и може да бъде преместена на подходящо за целта място. Това се отнася за всички станции - ще бъдат преразгледани", обяви той и съобщи, че в началото на следващата година може да се очаква становище на работната група.
Пред БНР инж. Петър Димитров коментира и проблема с водите и безводието. Според него той е комплексен:
"Той е свързан преди всичко с климатичните изменения и ниската ефективност".
Основният проблем, свързан с безводието, е климатичните изменения, смята екоминистърът. По данни на НИМХ последните 4 години са много сухи. Последният юни е най-топлият юни за целия срок на измерване, даде пример той.
"Оттокът за тази година сравнен със средния отток от всички реки през миналата година е намалял със 72% за цялата страна. Най-тревожно е това намаление, изразено в Дунавския водосборен район, където намалението на води е 82%, измерено на устието на реките. Това води до заключението, че липсва пролетно пълноводие, от което нашите водохранилища се захранват и в последствие през сухата част на годината пускат водни количества за съответните нужди".
В последните 4 години оттокът в реките е силно занижен, направи заключение министърът. По думите му продължителното засушаване е заради високите температури, липсата на валежи и снежна покривка, меките зими, липсата пролетно пълноводие. Според него това е основният комплекс от фактори, които водят до намаляване на водите. Действията на МОСВ са насочени към балансирано разпределение на наличния ресурс и насърчаване на ефективността във водохранилищата, които министерството управлява, коментира инж. Димитров и посочи:
"Населено място на режим, водоснабдявано от язовири, чиито ресурс се управлява от МОСВ, няма. Нивото на тези водохранилища пада, което е тревожно".
Друга причина, според него, е ниската ефективност. Загубите са катастрофални, констатира министърът на околната среда и водите. ОП "Околна среда" финансира ВиК дружествата, за да може да се направят водни цикли, които да намалят загубите, напомни той и подчерта, че има добри и лоши примери в тази посока.
Очевидно е, че трябва да се вземат мерки, но те не могат да бъдат насочени само към водоснабдителните дружества, а това трябва да е национална политика, изказа мнението си инж. Димитров.
Според него ситуацията с напояването е още по-тревожна. За първа година "Напоителни системи" успя да отдели някакви средства за възстановяване и поддръжка на основна напоителна инфраструктура, изтъкна той и добави също, че започва рехабилитация на помпени станции и язовири. По думите му това са дългосрочни и средносрочни цели, които изискват колосални средства и не могат да бъдат решени с лека ръка. Краткосрочно местната власт и ВиК структурите могат да предприемат спешни мерки към участъците, където се наблюдават най-големи водозагуби, смята той. Според него в краткосрочен план трябва да се възстановят помпените станции, които в миналото са позволявали да се ползва ресурса на река Дунав.
Трябва да бъдем подготвени, категоричен бе министърът.
"МОСВ акцентира върху науката, за да се справим с този въпрос. На база на това, което виждаме, може да направим само много обща представа за това какво ни чака".
Цялото интервю на Явор Стаматов с инж. Петър Димитров в предаването "Неделя 150" чуйте в звуковия файл.
