Поклонението пред Николай Волев беше в столичната църква "Света София".
Няколко поколения зрители свързват името на режисьора със знакови за родното кино игрални и документални филми – "Двойникът", "Господин за един ден", "Дом номер 8", "Да обичаш на инат", "Маргарит и Маргарита" и римейк на "Козият рог" от 1994 година.
Иначе за него е известно, че преди киното е работил какво ли не - тухлар, берач на зеленчуци в ТКЗС, уличен продавач на сладолед, екскурзовод, строителен работник, барман.
В едно от многото интервюта, дадени за Националното радио, Волев споделя:
"Баща ми от малък настояваше аз да работя, помагал съм на баба ми да ниже тютюн, след това съм простирал тухли, брал съм домати. Работил съм по време на следването какви ли не професии, за да се издържам. И всичко това ми е обогатило познанията за хората".
Николай Волев беше известен и с графиките си. През февруари тази година направи изложба от графики и фотографии в "Театро отсам канала".
Издаде и книга. През 2018-та излезе автобиографията на Николай Волев със заглавие "Девствената проститутка".
В книгата режисьорът описва истории с хора от киното, с които професията и съдбата го свързват - Тодор Колев, Невена Коканова, Радой Ралин, Велко Кънев, Крикор Азарян, Васил Михайлов.
Книгата започва с започва с цитат от Овидий: "Късметът и любовта спохождат смелите":
"Разказвам живота си, който е бурен, пълен с много преживявания, с много събития. Имам чувството, че вътре е разказан живот от 500 години, защото толкова много неща са ми се случили, че съвсем трудно се побраха в тези 400 страници.
Акцентите са моята безкрайна искреност, откритост и непримиримост към всичко, което аз чувствам, и без лицемерие, без никакви притеснения говоря напълно и безкрайно открито.
Всъщност, когато започнах да пиша, нямах представа, че толкова много неща съм преживял, толкова много неща са ми се случили, включително и седем разминавания със смъртта, някои от които буквално на косъм".
Днес да Николай Волев изпратят в последния му път дойдоха десетки приятели и колеги. Ето с какви думи му казаха сбогом актьорите Христо Мутафчиев и Елена Петрова:
"Това е за мен най-безкомпромисният човек, когото познавам. Човек, който не правеше никакви компромиси с нищо. В работата си и с всичко, което правеше. Всеки един кадър му беше безкомпромисен.
Имал съм случаи, в които е трябвало да изпълнявам някаква много сложна сцена, която трудно се получава. Той казва: Докато не я направиш както трябва, няма да спрем да снимаме дубли. И съм снимал по 40 дубъла на сцена. Накрая казва: Това е, благодаря. Такъв човек беше.
Няма филм, който да не ми е любим от неговите. Като започнем от "Да обичаш на инат" с Велко Кънев, който за мен е връх на нашето кино творчество, "Господин за един ден", "Маргарит и Маргарита", който навремето събуди страшно страсти и мисли. В едно трудно време, но го направи.
И, разбира се, най-хубавият период ми беше снимките на "Огледалото на дявола" с него, доста време снимахме заедно и се познаваме доста добре. Един мъжкар, един голям човек", каза Христо Мутафчиев.
"Изключителен творец, вселена. Николай Волев е един суров, безкомпромисен, категоричен, интелигентен режисьор, който не просто маркираше и показваше проблемите на обществото, а директно бъркаше в раните със своите филми.
Показваше системата, която по някой път унищожава човешки животи. Това, което съм научила от него, е да изисквам, защото той искаше много - от артистите, от екипа си, и това изискване трябва да бъде изпълнено наистина безкомпромисно.
Това, което съм запомнила от него е: "Всичко докрай". Когато тръгнеш по един път, трябва да го извървиш докрай. И това е и неговият живот - да живееш живота, да правиш кино и да обичаш на инат", сподели пред БНР Елена Петрова.
