Художникът Христо Йотов откри в столичната галерия "88 Камен Попов" своята "годишна" изложба. Без суета и гръмки слова, на чаша вино с приятел и почитатели той повдига завесата на своето творческо отшелничество, за да ни покаже в часовете на безкрайно рисуване и рисуване ... какво е открил там, в сърцевината на човешката душа, съпреживяваща катаклизмите на един свят, които яростно се тресе, дяволски обладан от свойте несъвършенства и несправедливости. Но нали затова времето година след година превръща любопитството на детето в прозренията на мъдрец и творец. Художникът предизвиква зрителя сякаш "По следите от вятъра", към активно съзерцаване на всяка картина, защото той майсторски показва много от вълнуващия го свят... но не казва всичко. Скритите детайли от картината всеки сам трябва да си открие, да оцени, да се впечатли от цвят, щрих, настроение, лъч светлина или тайнствена сянка... в играта на живота, в театъра всеки е различен, уникален и само художникът е призван да види невидимонто, да го претегли според творческата си мярка и да ни го покаже неузнаваем...
Голяма отговорност трябва да е това портретуване , особено когато художникът се захваща със себе си.
Измежду 25-те картини в експозицията се впечатлявам от три специални "горящи точки"... С полъха на необикновеността първо е белязан автопортретът му. Драматична и магнетична картина.В нея всичко са знаци, символика, скрити послания, изпратени с божия промисъл. Сакрално преживяване на човек, останал без дъх, без отговор – за правдата и неправдата; за земното и небесното; за истинското и фалшивото...В тази зона на мрак и светлина, на висящи въпроси и несподелени размисли, бръчките стават все по дълбоки, очите - все по-невиждащи.Сърцето – кърви. Синьо. Очите – скрити. Мълчанието – тежи.
Другият образ, обгърнат в синьо, е някак плах, вглъбен като птица след буря. Той е позициониран до биографичната бележка за Христо Йотов и сякаш въвежда в цялата експозиция. Картината е като "територия на мълчанито", има повече драматично присъствие, отколкото внезапния словесен поток на нейното коментиране. я е синя магия. Като знаем, че възприемането на цветовете има индивидуален характер, и се твърди, че синият цвят влияе на психиката и дори предизвиква усещане за влага и студ, субективно е възприето, че синия цвят е цвят е не само студен, но и "леден". Но той носи съзерцателност, навлиза в божественото пространство. И е Божият цвят, водещ към истината. А кой е вдъхновителят на образа – авторът знае... необятност в синьо, която от различен ъгъл може да изглежда неообикновено загадъчна с тайнствени божества, загатната ритуална рогата бича глава и ококорени очи. В центъра на вселенския хаос се крепи човекът, обречен на своята житейска нива, а поглъща ли го хаосът, или той ще се откъсне, за да лети в пространството, е въпрос на въображение...
Не по-малка загадка представлява и мащабното платно "Битка", наситено с множество невероятни образи във фантазни състояния. Изящен женски портрет над ... постамент от риба, разделя пространството на две. Отдясно яростна тълпа като в несвяст е повлякла нанякъде нечии паметник, девойки се борят за внимание като в нощно шоу, а босоноги герои уж са възседлали дървени кончета и театрално знаме се вее над главите на участниците в цветната битка.
На срещуположната страна е втората група "похитители на тишината", сдобили се с местенце в коша на уж излитащ балон, но каква е истината за драмата на мъчениците за място под слънцето.... енигма пълна...
Героите в новите платна на Христо Йотов са част от неговата художествена приказка, от остросюжетното действие, което провокира зрителя и той се чувства съучастник, който няма как да остане безразличен към тайнството и творческия свят на художника, богат на цветове и емоции. Всички готови за полет! Като съпротива срещу земното притегляне на сивото всекидневие и обезличаване на красотата.
Снимки: Ани Петрова