***
Приятели мои, поемам по ново направление, ставам публицист-популист!
Драги слушатели, читатели, зрители и храбри съучастници в нашата седмична процедура за размисъл и веселие - “Новини с добавена стойност”.
Вие, приятели мои, не сте фантоми, вие сте моето семейство, обичам ви! Вие сте прелестни като животните на остров Корфу в Гърция. Ще ви направя колибки с барбекюта и хранилки с пържолки. Там на красивия остров с прекрасен йонийски климат да си слушате радио и да викате: брей, че мъдрост, брей че веселие снася тоя Г-н Балев! Какво ли ще измъти до края на днешната беседа?...
Само да не се обиди някой, че го сравнявам с животно - това е ласкаво сравнение.
Британският зоолог и писател анималист - Джералд Даръл, си отживял като малък на остров Корфу. И след години описал в книгата “Моето семейство и други животни” детските си спомени за местната фауна и за многото си роднини на острова. Британците обичат гръцките острови и някога ги населявали плътно, както днес българските мутри изкупуват имотите там. И понеже на острова имало сума ти прекрасни животни и роднини, г-н Даръл ги описал всичките в сантиментално-хумористична проза.
Обаче пропуснал снаха си, за нея не написал нито ред в книгата “Моето семейство и други животни”. Жената на брат му също живеела на острова, обаче в отделна вила и там рисувала разни възвишени работи, била художничка. Сигурно била доста строга снахичка и можело да се обиди. Пък и не останала дълго в роднинския кръг - мъжът ѝ след това се женил още три пъти и все неуспешно.
Във всеки случай - когато си пишел книгата Джералд Даръл, брат му вече имал друга жена, може и от тая гледна точка да са били нетактични спомените за нея.
Обаче писателят Джералд Даръл писал, каквото писал и никой не му се обидил - ни роднини, ни животни. Значи добре ги е извъртял смешките, така че да са коректни към всички - не като дърводелския хумор на Бърнард Шоу!
Вие, драги зрители, сте моето семейство и няма да позволя на разни разпасани нобелисти да ви обиждат. Вие не сте некъпани фантоми, вие сте явления, достойни за перото на отговорен писател като Джералд Даръл или Михаил Ломоносов. Аз бих ви описал като Северно сияние.
Г-н Ломоносов се издигнал от селянин до велик учен. Поставил основите на руската наука и руската словесност. И междувременно пишел дълги оди за царското семейство и за Северното сияние. И нито царското семейство се обидило, нито Северното сияние.
А има писатели, дето с една книга си развалят живота.
Примерно колегата Михаил Зошченко - съветски украинец и писател хуморист.
Той бил, кажи-речи, най-известният съветски писател през 20-те и 30-те на миналия век.
Обаче Втората световна война написал една книга, на която се обидили едновременно и Сталин, и жената на писателя - книгата “Перед восходом солнца”. Тя е много нетактична книга, защото е написана в страшните години на всенародна война. Пък се занимава с психическите проблеми на автора. Това много обидило Сталин, а жената на писателя се обидила даже още повече. Защото авторът в тая книга описва всякакви любовни епизоди с тая и оная персона. А за сватбата с вярната съпруга споменава мимоходом, като за нещо досадно.
Ако беше само жената на писателя обидена - лесна работа.
Ама като се обиди и Сталин - пак добре, че Зошченко не е влязъл в някой от разстрелните списъци, ами само го съсипали като писател. И от богат уважаван човек се докарал до крайна, унизителна бедност и социално изгнание. И психически съвсем я втасал, но това са лични проблеми. Жена му впрочем не го зарязала и като станал последен бедняк, на всичкото отгоре с проблеми в главата и развалени отношения с властите.
Аз, да ви кажа, съм абсолютно същият - верен до смърт и всеотдаен към моята публика. Може да се обиждате на глупости, може да избирате диванета, но аз ви обичам, вие сте моето семейство, вие не сте фантоми!
Et si tu n'existais pas… Ако вас ви нямаше, бих изпитвал страшни фантомни болки - точно като Ахмед Доган, когато го засърбят ампутираните части на партията му.
