Но евентуалното оттегляне на американската подкрепа след тази дата не гарантира край на войната. От една страна са претенциите на Кремъл, който може да не се съгласи с все още неизвестните възгледи на Тръмп за уреждане на конфликта. От друга страна е украинското общество, което възприема изпълнението на тези претенции – разоръжаване, отказ от членство в НАТО, отказ от значителни територии и градове, които украинската армия продължава да държи – като капитулация.
Европа трябва да е готова за сценарий, при който Киев ще отхвърли сделка, предлагана му от Тръмп, защото това ще създаде много опасна ситуация както за Украйна, така и за ЕС, казва Олексий Мелник – полковник от резерва на украинските въоръжени сили и сътрудник на базирания в Киев аналитичен Център Разумков – в интервю за "Събота 150".
За тези, които се намират на хиляди километри далеч, картината на Източния фронт е доста драматична. Торецк, Покровск, Курахово, Часов Яр, Купянск, Вовчанск - битките стават все повече и повече. Как украинската армия въобще съумява да удържи едновременно на толкова много места?
"Твърде малко са хората, които са запознати с истинското положение. Разбира се, гледните точки са много. Ако попитате някой войник, той ще ви даде своята гледна точка, която ще отразява нещата в неговото полезрение - може би километър или няколко километра от фронтовата линия, на която се намира, например при Часов Яр. Ако запитате военните наблюдатели или обикновени хора, които четат и разглеждат картите в публикациите на Института за изследване на войната, те ще ви опишат абсолютно различна картина. Пак казвам, твърде малко са хората - може би главнокомандващият и още някои, които виждат цялата картина.
Дължината на фронтовата линия (и границата) е повече от 1 500 километра. Сведенията на властите за числеността на войските понякога е объркваща. Веднъж президентът Зеленски сподели, че Украйна разполага с 1 милион души в униформа. Всъщност обаче само ¼ от това огромно число са преки участници в боевете. Останалите служат в тиловите части или са разположени някъде на границата с Беларус или са в болници, за да лекуват раните си. Да кажем, че тези на предна линия са около 250 000 души. Те са разпръснати по цялото протежение на фронта, така че на места има полоси от по няколкостотин метра, отбранявани само от един или от няколко войника. Така изглежда тази война - от една страна тя е като Първата световна, а от друга изглежда като конфликт от XXI век.
И да търсите контактна или разделителна линия, в повечето участъци от фронта просто няма да я намерите. Когато се съобщава, че това или онова село е било превзето, трябва да се има предвид, че украинските войници във въпросното село може да са били едва неколцина, ако изобщо ги е имало. Но има наблюдатели и журналисти, които прибързано вадят заключението, че, видите ли, руската армия напредва, значи, печели. Да, руската армия напредва, но това не означава, че е непобедима, нито че ще победи при всякакво стечение на обстоятелствата."
Но при толкова много битки, не идва ли тази край Курск в повече? Решението на президента Зеленски и главнокомандващия Сирски да наредят мащабно нахлуване на руска земя предизвиква доста спорове днес. Вие на чия страна сте в този спор?
"От самото начало на нахлуването в Курска област напълно поддържам замисъла на тази операция. И сега продължавам да смятам, че това решение бе правилно. Защо ли? Защото, за да победиш враг, който е много по-силен като численост, а в някои сфери и като качество, както в жива сила, така и в огнева мощ и в авиация, трябва да действаш асиметрично. Курската операция е добър пример за такава тактика.
Единственото, което ме тревожи, е дали Украйна разполага с ясна стратегия за изход от Курск. Защото Украйна няма намерения да анексира каквато и да е част от Русия в международно признатите ѝ граници и в даден момент военното командване и политическото ръководство трябва да наредят изтегляне на войските от този район. Не бива това изтегляне да е в резултат на поражение.
Мога да разбера войниците, които се сражават на източния фронт. Те се нуждаят болезнено от подкрепления и ротация, за да си отпочинат. Съвсем разбираемо е да са разочаровани, когато чуят, че 10-15 хиляди добре въоръжени и добре обучени техни другари са пратени не на помощ при тях, а в Курск. Не бих се и опитвал да ги разубеждавам, защото те чувстват физически заплахата - едва ли имат време и енергия дори да се замислят за по-широката геополитическа страна на нещата.
Но операцията в Курск има някои практически резултати, на първо място политическите. Украйна постави президента Путин пред дилема. Всички по света виждат, а някои поставят този въпрос и в самата Русия. "Господин президент, окупирана е част от вашата страна. Повече от 100 хиляди души бяха изселени." Губернаторът на Курск съобщи наскоро, че щетите от бойните действия в този район вече възлизат на 7 милиарда долара. "А в същото време, господин Президент, вашият приоритет продължава да е да завладеете парче земя от вашите съседи."
На второ място идват военните резултати от операцията. В началото ѝ в пограничните райони край Курск имаше няколко хиляди руски войници. Сега вече са 50 хиляди. Т.е. около 15 хиляди украинци днес се сражават с 50 хиляди руснаци на руска територия. Ако нямаше Курска операция, тези 50 хиляди щяха да се бият на изток. Така че, поне частично, натискът върху украинците в Донбас бе намален. Сега 30 процента от управляемите бомби, които руската авиация използва, падат на руска земя край Курск, а не в Харков или в Запорожие. Успяхме да си върнем и много пленници, като ги разменихме за руските наборници, които пленихме край Суджа.
И, за да завърша, ако Украйна успее да задържи част от руската територия, ще разполага със силен аргумент при възможни преговори в бъдеще."
Президентът Зеленски обяви тези дни, че изпраща подкрепления към Курахово. Този град в Донецка област е обграден вече от три страни. От блога DeepState предупредиха, че рискът от "още една" катастрофа е огромен. Защо им е на украинците да рискуват обкръжение?
"Едва ли бих могъл да добавя нещо повече към вече публикуваните аргументи за значението на Курахово като укрепен пункт и логистичен възел на украинската армия. Според мен този град не е по-важен от много други в Украйна. Не е по-важен от Бахмут или Авдеевка навремето. Няма нищо уникално в него. И това, което виждаме, е действително риск от обкръжение на войските там.
Ситуацията, която виждаме край Курахово, не се случва за първи път през тази война. При подобни случаи в миналото бяха допускани големи грешки. Имаше и случаи, в които оттеглянето бе навременно. Струва ми се, че при такива ситуации трябва да си даваме сметка за това, което украинската армия се опитва да постигне. Без достатъчно ресурси за контраатака, тя се стреми да нанесе възможно най-големи загуби на руснаците. Азбучна истина във военното дело е, че нападащата войска обикновено губи от 3 до 5 пъти повече хора и техника от войската, която е в отбрана. За украинците това е начинът да подкопаят боеспособността на руската армия."
В началото на годината украинският парламент се занимава дълго време със законовото уреждане на мобилизацията. Промените в законодателството бяха приети в крайна сметка през април. Днес украинската армия продължава да е в отстъпление. Неуспешна ли бе мобилизацията или е все още твърде рано да се пита?
"Законовите промени от април тази година позволиха да бъде решен успешно един от ключовите елементи от процеса на мобилизацията. Става дума за регистрирането на мъжете, които могат да бъдат свикани във въоръжените сили. Сега правителството и военното командване имат поне представата колко хора могат да привикат, ако се наложи. И то не хора на хартия, защото регистърът е електронен. Но като цяло проблемите си остават. С регистъра бе решен само един от тях. Все още ни липсват политика и процедури. През трите месеца на лятото бяха мобилизирани по 30 хиляди души месечно. Но в началото на есента този брой отново спадна до двойно по-малко. Демотивиращите фактори, които карат доста украински граждани да избягват това задължение, не са един или два.
Могат да се дадат още доста обяснения. Например икономическите. Защото повече от 1 милион души вече са мобилизирани. Освен тях, много мъже напуснаха страната - законно или незаконно, за да избегнат наборните служби. Това няма как да не се отрази на украинската икономика. Правителството трябва да балансира между нуждите от войници на фронта и от работна ръка, които да задвижват икономиката. И още: капацитетът за военно обучение е ограничен. Доскоро то продължаваше само 30 дни, преди войникът да бъде изпратен на фронта. А това е недостатъчно да подготвиш хора, които изобщо не са служили по-рано в армията или са служили, но преди 10 или 20 години. Така че мобилизацията не е лесен проблем за решаване, но съм съгласен – проблемът си остава."
Да погледнем към Съединените щати – след победата на Доналд Тръмп над Камала Харис миналата седмица, през тази се потвърди, че републиканците ще контролират не само Белия дом, но и двете камари на Конгреса. Републиканците, които знаем доста се скъпят на помощ за Украйна. Тези дни Тръмп започна да номинира хора за ключови позиции в бъдещата си администрация. И там изгледите не са благоприятни за Киев. Бъдещият директор на националното разузнаване Тълси Габард е известна с констатацията си, че нашествието от 2022 е предизвикано от "легитимните опасения" на Русия за сигурността ѝ. Номинираният за държавен секретар Марко Рубио бе един от малкото сенатори, които гласуваха тази пролет срещу продължаването на военната помощ за Киев. А набелязаният за нов шеф на Пентагона Пийт Хегсет откровено оприличава украинската война на войната срещу тероризма, но не като война срещу руския терор, а в смисъл на загуба и пилеене на американските ресурси, необходими в други части на света.
Как мислите, г-н Мелник, дали при това ново разположение на силите във Вашингтон Тръмп няма да се опита да наложи сделка с Путин, която ще бъде неприемлива за украинците? Или, според неговия израз, да "прекрати войната за 24 часа"?
"Да, той наистина обеща да спре войната за 24 часа след като спечели изборите. Е, видяхме, че минаха 24, минаха 48 часа, и нищо такова не се случи. Трябва да отделим предизборните изявления на Тръмп и опасенията от това, което може да направи, от това, което действително тепърва ще прави. Трябва също така да се отбележи, че реакцията на Киев след победата му в изборите бе много спокойна. Няма паника нито във властта, нито в медиите. Новината, че Доналд Тръмп ще бъде следващият президент на Съединените щати, бе приета в Украйна до известна степен позитивно. В Киев битува мнението, че при Камала Харис щеше да е още по-зле, отколкото при Тръмп.
Не ме разбирайте погрешно – ние сме изключително благодарни на САЩ и президента Байдън за оказаната помощ, защото без нея щеше да е много трудно да оцелеем срещу руската агресия. Но в същото време много от проблемите, които изпитваме днес с тази война на изтощение, чийто край не се вижда, възникнаха именно от политиката на Байдън. Тази политика се диктуваше от желанието за задържане на ескалацията, от самоограничения и червени линии. Те ни доведоха до положението днес. При Тръмп рискът е в опростяването на нещата. Ако той се опита да принуди двете страни да преговарят, рискът за Украйна ще е огромен, защото Вашингтон предоставя около 50 процента от цялата помощ от чужбина. Спирането ѝ ще постави Киев в много трудна ситуация и е твърде вероятно президентът Зеленски да бъде принуден да приеме офертата, която му се даде. Твърде вероятно, но не 100 процента сигурно, защото с останалата помощ и със собственото си военно производство Украйна може да продължи борбата още известно време.
Но, от друга страна, ми е трудно да си представя с какво господин Тръмп би могъл да изкуши президента Путин да приеме какъвто и да било компромис. Знаем условието на Кремъл – то е de facto капитулация на Украйна, и то преди всякакви бъдещи преговори. Ако Владимир Путин отхвърли някои от американските предложения, логично ще е да очакваме гневна реакция от Тръмп. Той може да предостави на Киев достатъчно оръжие, за да разбие руските войски. Възможен е и такъв сценарий, но не бих се опитвал да гадая дали ще се случи. Ще трябва да почакаме и да видим. Трябва да планираме и да сме готови за най-лошия сценарий – както ние в Украйна, така и европейските ни партньори."
Казахте, че Украйна би могла да продължи да се бори и без помощта на американците за известно време. Вярвате ли, че президентът Зеленски би избрал този крайно рискован ход?
"Всеки път, когато говорим за възможните ходове на Зеленски или за възможните ходове на Путин, трябва да си даваме сметка за огромната разлика в свободата за действие на руския лидер и свободата за действие, с която разполага украинският президент. Защото ако президентът на Руската федерация реши да направи нещо, той най-вероятно няма да обърне никакво внимание на съветниците си или на реакцията на руския народ. В Украйна ситуацията е различна. В това се опитваме да убедим западните ни партньори през цялото време: можете да наложите на президента Зеленски някои много трудни решения и отстъпки, може да имате достатъчно лостове за това, но Украйна не е като Русия. В Украйна има много силно гражданско общество. И не е само гражданското общество. Това са един милион войници, още толкова ветерани, техните семейства и приятели. Ако не сте сигурни, че украинското общество ще приеме такива отстъпки, ще рискувате да създадете нова опасна ситуация. Защото в историята на украинската независимост народът показа няколко пъти, че в определени моменти не се вслушва в никакви политици и взима живота си в собствените си ръце."
