Коледни приказки от стъкло или как се възражда една позабравена традиция

Всяка една от тях носи топлина и вдъхва емоция, защото е правена на ръка и е единствена и неповторима. А сребристите ѝ отблясъци ни връщат в детството, когато зимите бяха сурови и снежнобели, а коледните играчки – от тънко като хартия стъкло. В наши дни пластмасовите китайски "посестрими" на стъклените декорации за елха отдавна са завладели пазара, но само защото са по-евтини и по-достъпни. Това не означава, че старите чупливи играчки са отживелица! Със събуждането на традицията по производството им се е заел Костадин Калоянов от град Белослав, който дълги години е работил в местния завод за стъклени изделия. Днес, заедно със семейството си, той сътворява истински стъклени бижута в домашната си работилница.

Оказва се, че този знаят се заражда преди 250 години в германския град Лауша. В България стъклените коледни играчки започват да се разпространяват масово с изграждането на няколко специализирани предприятия по време на соца.Но след т.нар. демократични промени към края на 20-ти век, производството им сериозно намалява. Сега вече на пръсти се броят цеховете и работилничките за стъклени коледни играчки у нас, а Костадин Калоянов е сред последните мохикани, които се борят за оцеляването на това ефирно изкуство.

Костадин Калоянов пред Радио България

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Технологията е същата, каквато се е използвала в самото начало на производството на коледните играчки – разказва Костадин Калоянов. От стъклени тръби се къса парче с определена дължина и всичко става чрез нагряване, с надуване чрез уста и свободни движения на ръцете. След като се надуе формата на играчката – а тя може да бъде сферична, може да бъде гъбка, зайче, мече, кученце и т.н., се минава към посребряването ѝ. Във вътрешността на играчката се сипват сребърен нитрат и амоняк – това е т.нар. реакция на сребърното огледало, която се изучава в час по химия. И по този начин декорацията става лъскава. Отвън се нанасят специални лакове, за да придобият играчките различни цветове, и се украсяват изцяло на ръка от художници, защото рисуването върху стъкло не е никак лесна работа."

Накрая получената формичка се посипва с "вълшебен прашец" – това е отпадъкът от счупени стъклени играчки. "Същият сребърен брокат, с който навремето се поръсваха коледните картички", обяснява Калоянов. И допълва, че създаването на тези чупливи миниатюри му носи особена радост. И не само на него:

"Магията е че се правят изцяло на ръка. Това е производство, което почти не може да бъде механизирано или автоматизирано. Стъклените играчки са много тънки, самият процес на производството им ги прави да красят по елегантен начин елхата, защото са изключително леки и не накланят или огъват клонките ѝ. Правим по поръчка надписи с различни послания, с изображения на зимни пейзажи и пр. Всяка наша играчка е като малко произведение на изкуството. Най-атрактивните са с топките изображение на Рождество, приличат на малки стъклени икони! Интересна е реакцията на хората, когато се изправят пред нашия щанд, да видиш как очите им се отварят и започват да блестят при вида на коледните играчки."

За съжаление професията на стъкларството в България е почти на изчезване. Бъдещето ѝ е свързано с малките манифактурни предприятия като това на Калоянов. Според него обаче семейният му бизнес е доста нерентабилен. "Произвеждаш и инвестираш цяла година – материалите не са никак евтини и продаваш само в периода на Коледа, това са едва 20-30 дни. Но с добра организация и с отдаденост на този занаят успяваме да се справим", каза в заключение Костадин Калоянов.