Доста е кръвожадно обществото ни в днешно време и това е проекция от цялостния начин на живота, които водим. В едно по-спокойно общество такива драстични очаквания няма, с уговорка за най-тежките престъпления. Това каза Десислава Петрова, заместник градски прокурор на София, хоноруван асистент в академията на МВР и преподавател във Военна академия "Георги Раковски"" в интервю пред БНР.
В предаването "12+3" тя коментира очакванията на обществото за най-тежки наказания на извършителите на престъпления и предупреди, че вече се чува, "да се върне смъртното наказание".
"Всяко наказание по българското наказателно право цели да се постигне два вида превенция – индивидуална и генерална. Индивидуалната е поправяне и превъзпитание на дееца и отнемане на възможността да извършва проява, а генералната е към всички членове на обществото – склонни на престъпни прояви и целта е насочена да бъдат предупредени, че ако извършат нещо нередно, ще бъдат санкционирани", обясни заместник градският прокурор на София.
"В повечето случаи при ПТП не са така драстични наказанията, те са свързани с нарушено внимание за секунди на водача и някои бих определила като нелепи. Но обстоятелствата не са едни и същи въпреки резултата", даде за пример тя.
За усещането на липсата на справедливост в обществото тя каза:
"Не бих казала, че налагането на не най-тежките наказания това буди усещането за липса на справедливост. Усещането ще се преодолее, когато ние като общество постигнем състояние на устойчив правов ред, а това ще стане когато гражданите знаят, че имат освен права и задължение и спазват законите и защо да ги спазват. И още когато държавните институции имат обща цел. Само с преса не се постига справедливост, иначе ще се засилва усещането."
Тя обясни, че е доказано, че тежестта на наказанието не превъзпитава. И изследвания показват, че пределът е 5 години изолация – затвор:
"А след 8-ата година процесът на деградация на личността е необратим. В затворите се прилагат редица мерки, свързани с подобряване на самосъзнанието на лишените от свобода, за да може да има успешно ресоциализиране."
Прокурор Петрова коментира, че присъди като доживотен затвор и доживотен без замяна не са свързани с индивидуалната превенция, а само към генералната – предупредително въздействие към всички.
"А осъденият не може да бъде превъзпитан, защото е лишен от цел в живота му. Той се престава да се определя като личност и това води до деградация", посочи магистратът.
И допълни, трябва да се изчисти процесът за неизбежността на наказанието и да е сигурен за всеки, че извърши ли престъпление, ще бъде доказано и санкционирано. Както и че ще става бързо. Тя каза още, че тежестта на санкцията е на последно място, но не и когато се касае за тежки умишлени убийства, тероризъм и геноцид.
Прокурор Петрова припомни, че лица между 14 и 18 години са наказателно отговорни, ако са били с изградено в достатъчна степен съзнание и със способности за самоконтрол. И посочи, че един на 4 – 5 младежи отговаря на критериите за психическо разстройство.
"И тук е мястото да кажем, че ние възпитаваме деца, имат претенции към държавата, но не знаят своето място в нея. Твърде слабо е застъпено правното им образование, не казвам всички да стават юристи. Не може завършили училища по математика с полувисше образование и да не знаят какво е Конституция и права и задължения. Каквито и мерки да взимаме, не можем да възпитаваме общество, лишено от правно възпитание. Тежестта на санкциите в голяма степен е и популизъм, ако не сме създали правно съзнание на подрастващите", категорична е прокурор Десислава Петрова.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
