Темата коментира за БНР Рафаел Лос от Европейския съвет за външна политика:
Кой е най-належащият дефицит в отбранителните възможности на Европа днес?
"Това по принцип се вижда от настоящия цикъл на планиране в НАТО. Целта му е да пригоди отбранителните ни способности към стратегическите решения, които взеха лидерите на 32-те страни членки, за да бъдат приложени те. Очертаните приоритети ясно показват къде има дефицит - при далекобойните оръжейни системи, противовъздушната отбрана, логистиката, големите сухопътни подразделения.
Към това обаче ще трябва да се добавят и нещата, които ние, европейците ще трябва да се опитаме да наваксаме, за да компенсираме намаляваща ангажираност на Съединените щати към Северноатлантическия алианс. Американският принос към сдържащата ядрена сила на НАТО е незаменим, както и разузнавателните способности на Съединените щати и опита им в кибероперациите. Много по-лесно ще ни е да подобрим противовъздушната си отбрана, отколкото да запълним такива евентуални празноти в способностите на НАТО."
Берлин е сочен за втория по значение доставчик на оръжие за Киев. Въпреки това много наблюдатели смятат, че не допринася според възможностите си за спиране на руското нашествие и че пречка за това е конституционното ограничение върху разходите, които могат да бъдат финансирани с нов държавен дълг. Канцлерът Шолц се обяви за промяна в тази т.нар. дългова спирачка, но той скоро ще трябва да отстъпи поста си. Задава ли се такава реформа?
"Наистина през последните близо 3 години, откакто започна пълномащабната руска война срещу Украйна, Германия стана страната с втори по големина принос към помощта за украинците - военната, хуманитарната и финансовата помощ взети заедно. Това обаче до известна степен всъщност скрива каква част от бремето Германия носи. По номинал сумите са най-големите в Европа, но като дял от брутния вътрешен продукт или спрямо числеността на населението доста други членки на Европейския съюз на север, изток и югоизток допринасят много по-значимо за отбраната на Украйна.
Затова според мен Германия трябва да направи повече. Това ще може да стане като помощта за Украйна се финансира и чрез поемане на повече заеми. Промяна на "дълговата спирачка" е необходима и за увеличаване на социалните разходи, което би поддържало обществената подкрепа за помощта за Киев, както и за спешно необходимите на самата Германия отбранителни разходи.
Дебатът за тази "спирачка" се ожесточи със започването на кампанията за изборите, които бяха насрочени за февруари. Има обаче признаци, че това конституционно ограничение ще претърпи промяна, защото дори консерваторите, които го наложиха навремето, показват, че биха я подкрепили. Не смятам, че "дълговата спирачка" ще бъде премахната изобщо, но повечето отговорни политически сили са за реформа."
Колко време ще отнеме конституционната реформа? Няма ли да се забави твърде много тази процедура, за да получи Киев помощ навреме?
"Едва ли ще стане преди изборите. След тях пък ще трябва да почакаме да бъде постигнато споразумение за коалиционно управление. Така че доста належащи въпроси, за решаването на които няма време за губене, ще останат нерешени докато не встъпи в длъжност новото федерално правителство.
Ето например увеличаването на помощта за Украйна. Социалдемократът Олаф Шолц дава да се разбере, че ще води предизборната си кампания с досегашната мантра за "отговорно и разумно" лидерство, което не допуска Германия да бъде въвлечена във войната. Спорно е дали такава имаше такава опасност досега. Но е ясно, че за промяна трябва друго правителство."
Доста от предизборните анкети напоследък - и в САЩ, и в Румъния и други страни, се оказаха твърде неточни. Каква е вероятността от изненада на изборите в Германия и следизборна политическа нестабилност?
"Изненада" е твърде голяма дума за германската политика. За такава може да се смятат последните регионални избори в бившата ГДР, на които се представиха силно и крайната десница - "Алтернатива за Германия", и крайната левица - "Съюз Сара Вагенкнехт". Последната ще участва в правителствата на две провинции на изток. На федерално ниво статутът на тези две партии ще е съвсем различен. Но биха могли да се окажат значими, ако спечелят общо една трета от местата в Бундестага, което би било блокиращо малцинство за конституционна промяна за "дълговата спирачка".
Иначе според мен по-тежко за традиционните партии в Германия ще е не да спечелят достатъчно голямо парламентарно мнозинство, а да се договорят за управлението. Те ще маневрират далеч не само за "дълговата спирачка". Има доста спорни въпроси между тях, а свикването на предсрочни избори бави прилагането на вече взети решения като например изпращането на бригада на Бундесвера в Литва за отбраната на източния фланг на НАТО."
Канцлерът Шолц е критикуван от политическите "ястреби" като твърде предпазлив в помощта си за Киев. Доказа го и тези дни, като отказа да последва Джо Байдън в разрешението за Киев за удари по руска територия и да достави на украинците ракетите "Таурус". Дали правителство на Фридрих Мерц (лидера на ХДС) ще бъде по-решително от досегашното, щом нещата опрат до Украйна?
"Това, с което следващото германско правителство ще трябва със сигурност да се съобрази, е, че партньорът му отвъд Атлантика ще е вече друг. Олаф Шолц заложи много на добрите си отношения с президента Джо Байдън. Но с идването на Доналд Тръмп, ще се наложи смяна на подхода, независимо дали Шолц ще продължи да е канцлер или ще го смени Мерц или някой друг - например Роберт Хабек от Зелените. Решителността на Германия ще зависи много от отношенията й с европейските съюзници.
Тази седмица имаше среща на министрите на отбраната на петте най-големи европейски членки на НАТО - Германия, Полша, Обединеното кралство, Франция и Италия - на която бяха обсъдени някои от мерките за адаптиране на общата политика по отношение на Украйна след връщането на Тръмп в Белия дом. Надявам се да има повече решителност в тази посока от този, който ще е канцлер на Германия напролет. Защото вече няма да е полезно да се гледа непрекъснато към Вашингтон. Ще трябва повече координация в рамките на европейското семейство - нещо, от което Шолц често се въздържаше."
Какво пречи на Германия - най-голямата и най-богатата държава в Европейския съюз - да се превърне в лидер на европейската отбрана?
"Много труден въпрос е това. Отдавна си го задаваме с колегите ми в експертната общност. Надявахме се пълномащабното руско нахлуване в Украйна на 24 февруари 2022 година да накара германските политически лидери да си дадат сметка, че сигурността и отбраната са жизненоважни приоритети. Всички в Европа очакват от Берлин да направи повече за безопасността и просперитета на континента ни - да се ангажира повече. Равносметката след две и половина години е, че някои неща се развиват в правилната посока, но не толкова решително, колкото много от нас очакват. Германските политици си остават твърде тесногръди.
Например веднага щом Шолц даде да се разбере, че ще има предсрочни избори, всички се впуснаха в технически спорове дали те да са три седмици по-рано или по-късно. Много по-значими проблеми са актовете на саботаж, дезинформационната кампания и опитите от страна на Русия за сплашване с ракети на партньорите на Украйна, включително Германия. Надявам се следващото ни правителство да покаже повече лидерски качества за ответни мерки с по-отчетлив европейски привкус. Защото към момента на Германия не ѝ достигат воля и далновидност."
