Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на България. "Тази година инициативата премина с огромен успех. При нас постъпиха 22 кандидатури и всичките бяха много интересни" - каза за Радио България Силва Хачерян – директор на Дирекция "Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности" към Министерството на културата, което е сред инициаторите на кампанията за набиране на номинации. Тя се провежда на всеки две години и е част от пилотната програма на ЮНЕСКО "Живи човешки съкровища". Идеята е да се документира даден елемент от нематериалното ни културно наследство и най-вече да се насърчат неговите носители. Това са хората, които поддържат живи застрашени от изчезване народни традиции и умения. Право на номинация имат читалища, музеи и индивидуални кандидати от цялата страна.
Ето кои са новите живи човешки съкровища на България:
Традиционната сватба от село Рибново и лепенето на гелината с групов носител на номинацията - жителите на родопското село.
Автентичните народни хора от село Връв, област Видин, изпълнявани от състава за автентичен фолклор "Дортикум"
Младият майстор Боян Минчев - трето поколение шекерджия, запазил знанията и уменията за традиционното производство на сладкарски деликатеси в габровския район.
Приготвяне на традиционния кюстендилски зелник от женската група към читалището в село Жабокрът. Този вид баница се прави с два вида плънка и три вида огъвания на корите, като се пече на подница.
„Дервишовден" представен от Дервишка група в пазарджишкото село Церово. Празникът се провежда на Сирни Заговезни, когато цялото село се събира на площада, за да наблюдава кукерските представления.
Приготвяне на динен маджун по традиционна технология в силистренското село Смилец – 200-годишна технология, представена от жените от местното читалище .
"Новите "Живи човешки съкровища" ще бъдат публикувани на сайта на Министерството на културата, където са качени и всички кандидатури от всеки регион на страната. И всеки може да се свърже с тези хора, да отиде и да види на място какво правят, защото това е изключително любопитно, с образователен и възпитателен елемент. Те имат безценен потенциал и за местния туризъм, за българи и чужденци, които се интересуват от тези неща" – пояснява Силва Хачерян.
Отличените получиха удостоверение за приноса си в опазването и популяризирането на националната ни културна идентичност лично от зам.-министъра на културата Калин Вельов, както и уверение, че ще бъдат подкрепени от държавата, за да продължават да усъвършенстват своите умения и да ги предават нататък, научаваме от Силва Хачерян.
"Идеята е, че тези хора в самата общност или груповите и индивидуалните носители, както използваме терминологията на конвенцията на ЮНЕСКО, опазват ежедневно тези елементи, своите традиционни знания и умения. Те правят така, че да набират непрекъснато млади хора, които да продължават да се учат при тях и от тях. Това е смисълът на тази инициатива. От страна на Министерството на културата ние подпомагаме тези носители на нематериалното ни културно наследство с различни програми, по които те могат да кандидатстват, да изготвят проекти, за да си набавят необходимото и да продължат тази традиция напред" – каза в заключение Силва Хачерян.
На 17 декември, под купола на Ларгото в София ще бъде открита изложбата "Живи човешки съкровища-България", която ще представи 44 -те елемента на нематериалното ни културно наследство, вписани в периода 2008-2024 г. , в това число и най-новите попълнения от тази година.
Снимки: Министерство на културата, Венета Николова, БТА, Историческия музей- Етрополе, Атанаска Иванова, читалище "Искра 1898" - Борово
