В Сърбия "ври и кипи" - от седмици ученици и студенти протестират срещу престъпната безнаказаност и насилието на властите срещу демонстрантите. Формалният повод е смъртта на 15 души, затиснати под срутилата се козирка на реконструираната жп гара в Нови Сад на 1 ноември. Протестите отдавна излязоха от Нови Сад - вчера в Ниш затворени останаха всички училища, последвали призива на профсъюзите. Общо 47 факултета протестират из цяла Сърбия, и все по-често се чуват лозунги срещу авторитарния режим на президента Александър Вучич.
"Коренно различни от предишните са протестите, защото ги водят млади хора, защото няма изявен лидер и защото върнаха надеждата на хората, като пребориха страха". Това каза Александра Томанич, изпълнителен директор на Европейския фонд за Балканите в Белград, в интервюто на Ивайло Василев.
- Протестите след трагедията в Нови Сад продължават вече повече от месец. Има ли някакъв резултат? Какво се промени?
- Много неща се промениха. Нашето общество осъзна, че има млади хора, които то не заслужава, млади хора, които са расли в това токсично обкръжение, и които въпреки това са порасли като почтени, умни, солидарни, силни и смели хора. Това е най-голямото откритие през последните седмици. Всички университети в държавата са в протест. Това го нямаше дори и през 90-те години - този род единство. Сега имаме една нова ситуация - страхът изчезна. А това е един много добър резултат.
- Това обаче само за младите ли се отнася, или за всички?
- Това се отнася за цялото общество. Зад тези млади хора стоят родителите им, семействата. Към тези млади хора се присъединяват например земеделци. Ето в неделя е насрочен общ протест - студенти и граждани заедно с фермерите. Надигнаха се адвокатите, идват и актьори. Така че в момента "ври и кипи" навсякъде и е трудно да се установи кой се присъединява към протестите или ги подкрепя. Сега недоволството се просмуква в цялото общество.
- Президентът Александър Вучич каза, че исканията са политически и че протестите се дължат на действията на различни групи за натиск, които искат да влияят на властите. Дали това означава, че властта възнамерява да си разчисти сметките с водачите на протеста?
- Нека най-напред да разделим въпросите. Първо да кажа, че да се говори, че когато едно искане е политическо, то значи е лошо, това е смешно. Поне декларативно нашата държава все още се води демокрация, така че какво лошо има в едно политическо искане? На второ място, естествено, че протестите целят да окажат натиск и да повлияят на управляващите. Протестите имат ясни искания - засекретената документация около ремонта на гарата в Нови Сад да стане публична, достъпна, отговорните за случилото се да бъдат изправени пред съда. Оставките не са достатъчни, трябва да се понесе наказателна отговорност. Важно е също да се освободят от затвора и ареста всички, които са задържани по време на протестите. И накрая - биячите, които нападаха студентите и гражданите по време на протестите, да бъдат дадени на съд.
И да, естествено, че протестите имат за цел да повлияят на властимащите. А що се отнася до лидерите, тези протести нямат лидери. И в това е силата им. Студентите всяка седмица сменят екипа, който координира и организира действията им. Скоро имахме такъв случай - за участие в телевизионно предаване са поканени трима конкретни студенти, поименно. Студентската организация обаче реши да не са точно те и изпрати други трима. Така че е много трудно да се корумпира един лидер, когато такъв няма.
- А дали опозицията ще поеме водачеството на протестите?
- Като говорим за лидерство, това би бил един дълъг процес. На политическата сцена се зараждат нови динамики, има нови политически инициативи, създават се нови сдружения. Така че дори и в това отношение студентите направиха пробив, като предизвикаха тази динамика. Тепърва ще се види какво ще излезе от започналите процеси.
- Тогава може ли да се каже, че политическата опозиция не участва в протестите?
- Напротив, участва. Тя подкрепя протестите, появява се по улиците и е заедно със студентите и с гражданите. Тя обаче няма главната роля на организатор.
- Как ще коментирате доклада на "Амнести интернешънъл" за използването на шпионски софтуер от страна на властите срещу журналисти и политически активисти?
- Това за нас не е нещо ново. Знаем го от доста време. И какво се използва, и срещу кого. Това е публична тайна. Хубавото е, че сега това се казва официално в документ на една организация като "Амнести интернешънъл". В Сърбия докладът няма да има особен ефект. Надеждата обаче е, че документът ще промени нещо в Брюксел, Париж и Берлин, защото това, което се върши тук, не е в съответствие със закона, конституцията и демократичните европейски стандарти. Ще видим. В Северна Македония преди някоя и друга година имаше подобен случай и тогава правителството падна. Сега просто докладът е още едно парче от мозайката в настоящата ситуация, когато наистина всичко "ври и кипи".
- "Сърбия срещу насилието", инициативата, която водеше предишната серия от протести преди време, не успя да постигне особен успех. Как очаквате да завършат сегашните протести?
- Имахме "Сърбия срещу насилието", имахме "Един от пет милиона", и още други. През последното десетилетие имаше много масови протести. Разликата обаче, в сравнение с досегашните протести, е тази, че сега те се водят от младите. Към студентите се присъединиха и учениците. Става въпрос за истинска смяна на поколенията. Това поколение е видяло, че ние, възрастните, не сме в състояние да се справим с нещата, и тогава те са ги взели в свои ръце. Това е новият момент при сегашните протести. Става дума за едно поколение, което е израсло със стратегическите видеоигри. Те са интелигентни, бързи са. Знаят, например, че ги подслушват. И го удрят на игра. Обявяват блокада на някакъв факултет. Полицията отива там, а те направили блокада на друг факултет. Затова очакваме много от младежите, може би малко прекалено дори. Важното обаче е, че те събудиха надеждата, дори бих казала - върнаха надеждата. И премахнаха страха.
