"Областта, в която работим, много бързо се развива. Много бързо трябва да преминаваме от едни технологии към други", обясни пред БНР проф. Светла Коева, ръководител на секцията.
Началото било с програми за проверка и корекция на правописа и граматиката.
"След тези основни програми сме преминали към програми за автоматичен превод между 4 езика - били сме относително добри в тази насока. С навлизането на новите технологии преустановихме работата по автоматичен превод."
"От десетина години сме се ориентирали към това да събираме данни, да ги почистваме, да ги анонимизираме, да ги обогатяваме допълнително като информация – ние сме много добри в тази насока", разказа още проф. Коева и допълни, че са работили и върху т.нар. компютърно зрение:
"Ние сме създали 130 модела за разпознаване на обекти в изображения и за тяхната класификация, които са абсолютно достъпни и свободно се разпространяват."
"Това, което има в интернет може да бъде събрано, но не всичко може да бъде използвано. Още преди широко да навлязат невронните мрежи за създаване на различни продукти, програми или системи, които наричаме изкуствен интелект, такива изкуствени данни са налични в интернет и доминират в някои области", отбеляза специалистът.
Създателите на големи езикови модели трябва много добре да филтрират и обработят данните, върху които предварително се тренират моделите, обясни проф. Коева в предаването "Хоризонт до обед".
Запитана за законодателството, което регулира ИИ, проф. Светла Коева посочи:
"Възможно е да има законодателство за това ИИ да се контролира, но е много важно и как ще бъде направено."
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.