Словото се умори и капна. Капна до такава степен, че ми е съвестно да прибягвам до услугите му. То е като кон, коленичил кон. Камшик, камшик трябва! Единственият камшик – това е смехът! Смейте се, гадове, на мъките на падналото слово.
Виктор Ерофеев, "Три срещи"
"Орфей" на Кокто е модернистична и ексцентрична интерпретация на една класическа легенда, съчетаваща в себе си трагически с комични елементи. Провокацията тук е в подхода на драматурга към Античността въобще. Забележително е демитологизирането и снижаването на ценностното до нивото на мейнстрийма – една толкова наболяла тема в момента. Забележително е и отношението към словото, поезията и изкуството въобще. Усеща се преобръщане на предварителните представи. Текстът е силно съвременен, а Орфей е изведен като раздразнителен, изпълнен със съмнения съвременен поет. Неговите обсесии са придобили други измерения, а вътрешните му демони пораждат кризи на терзания и дълбоки несъответствия със средата. Орфей е идеален образ за изследване на поета и отношенията му с любовта и смъртта, както и за проследяване на същността на художественото творчество и поезията, отразяващо реалността в идеален, нематериален образ.
Като че ли през "Орфей" Кокто иска да сътвори една своя митология, където преобладава подложеното на съмнение разбиране за същността на поезията. Пиесата отваря широки полета за размисъл и интерпретация и сякаш там винаги ще остане нещо недоизказано, недоизяснено.
В "Любезна Евридика" по мотиви от "Орфей" на Жан Кокто в Радиотоеатъра участват артистите: Александър Кънев, Владимир Матеев, Георги Златарев, Станислава Коцева, Георги Богданов, Деница Даринова, Румен Драганов.
Музика – Христо Намлиев
В студиото работиха Михаил Михайлов и Деница Диамандиева.
Режисьор – Станислава Кирилова
