Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
България се представя на едно от най-големите и важни международни туристически изложения в Мадрид, Испания. То се провежда от 22 до 26 януари 2025 г. Събитието събира представители на над 9 500 компании от 156 държави.
През миналата година маркетинговите усилия на Министерството на туризма доведоха до увеличение с близо 42 % на посещенията на испански туристи спрямо същия период на 2023 г. и с 21 % спрямо 2019 г. Общият брой посещения /без транзит/ достигна близо 103 хил., а регистрираните в местата за настаняване туристи са около 70 хиляди.
"Културният и градският туризъм привличат все повече посетители у нас и доказателство за това са именно испанските туристи. През изминалата година водещи дестинации за тях са били София, Пловдив, Велико Търново и Бургас. Сред основните цели е да продължим да популяризираме тези предимства и да затвърдим страната ни като предпочитана дестинация за културни и градски пътувания целогодишно", подчертава министърът на туризма Мирослав Боршош.
Мила Младенова разговаря по темата за културния туризъм с Даниела Стоева – заместник - председател на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти:
- Как ще се развива подсекторът на културния туризъм през тази година?
- По отношение на точната статистика, така и не се въведе методология за събиране на статистически данни, която да дава точна и ясна картина за състоянието на културния туризъм. Така че това, върху което ние се базираме, са по-скоро косвени данни и наши експертни анализи. Но базирайки се на това, може да кажем, че 25-30% от дела на входящия туризъм в България е в сферата на културния туризъм с основни центрове в София, Пловдив, Търново, Казанлък и много други дестинации. А съдейки по статистиката на тези дестинации, можем да обобщим един ръст от около 10% в сравнение с предходната, 2023-та година и вече се доближаваме до нивата на 2019 - та.
Някои от дестинациите в България ги надминаха, други са ги настигнали и все още малко им трябва, за да надминат предпандемичните нива. Но всичко това, заедно с предварителните заявки, предварителните договори, които сключваме, ни дава основания да смятаме, че 2025 година ще бъде с една идея още по-успешна. Разбира се, стига да имаме една спокойна обстановка и в международен, и във вътрешен аспект.
- На кои пазари ще разчитаме през тази година да отбележат увеличение на туристите?
- Традиционните пазари за културния туризъм се различават от тези в сферата на традиционния морски и планински туризъм. И разбира се, донякъде се различават според дестинациите, но изключително експанзивно се развива пазар Испания. Особено през изминалия сезон. На този пазар очакваме да продължи развитието. България сега е една търсена дастинация на този пазар. С бавни темпове се завръща и пазар Германия, който също е един от съществените пазари по отношение на културния туризъм, както и Великобритания. Но основният пазар, да кажем за дестинации като Велико Търново, например, е румънският, където също се очаква да има увеличение.
- През тази година можем ли да очакваме, че културният туризъм ще повиши делът си в общия продукт?
- Смятам, че определено има ръст и то това е тренд по принцип не само за България, а и на световно ниво. Културният туризъм все повече нараства като форма на пътувания. Смятам, че понятието е доста общо и в много случаи не винаги е съвсем правилно разбрано. В най-общи линии като културен туризъм може да определим пътуванията, свързани с обекти на културното наследство, археология, исторически паметници, но и вино, местна кухня, фолклорни и съвременни фестивали, но също така и концертни събития, както и креативен туризъм, изучаване на местни занаяти.
В повечето случаи, разбира се, едно пътуване е комбинация от всички тези преживявания. И на практика, България, като дестинация има потенциал да предложи от всички видове културен туризъм и всичко това е на една ръка разстояние. Много често се разглежда и като допълващ към другите основни видове туристически продукти, особено в нашата дестинация.
Ще кажа, че за съжаление, културният туризъм винаги е бил в стянката на основните два сегмента - морски и ски туризъм в България и донякъде извън приоритетите на политиките на национално ниво. Но именно заради това много често той се асоциира като съпътстваща форма на морския или зимния туризъм, или като един инструмент за удължаване на летния туристически сезон, което само по себе си е факт наистина. Така че той много добре се комбинира с всички форми на туризъм. Това, което аз намирам като една от най-добрите симбиози на културния туризъм, е със СПА и уелнес туризма. Тъй като с минералните води, които ние разглеждаме също като част от нашето културно наследство, се получава една много добра комбинация на туристически продукт в България.
- Подобрява ли се качеството на продукта на нашата страна и върху кои негови страни трябва да работим повече?
- Макар, че културният туризъм започна да възвръща, както казах, предпандемичните си нива, забелязваме, за съжаление обаче, забавяне в развитието на качеството на продукта ни. В голяма степен, може би това е и в резултат на дългия период на криза, в който беше туризма, но има доста аспекти, в които развитието е спряло, за съжаление, в някои случаи е тръгнало и на заден ход. Като започнем с местата за настаняване, където всъщност има относително добро ниво, особено по отношение на материалната база, но изключително много проблеми има на ниво обслужване. Като се започне от комуникацията и до комплексността на целия хотелски продукт, тъй като туристът не търси само едно легло. И това се отнася до всяка категория, мога да кажа. Не става тук въпрос за големите хотели, свързани с масов туризъм, също така и малките семейни хотели, в които за мое голямо учудване също много често липсва отношението към туриста. Т.е. липсва ни културата на гостоприемство най-общо казано.
На второ място - все пак основната цел на културния туризъм са обектите, свързани с културното наследство - музеи, археологически паркове, църви, манастири. Тук вече проблемите са станали системни и абсолютно нищо не се прави за разрешаването им. Те са свързани с достъпа до обектите, информационното обозначаване с табели, качеството на тоалетните, работното време, така че то да бъде максимално добре съобързено със сезона, с това да бъде удобно за посещение на туристите. И за съжаление, в много от случаите и по отношение на самото отношение към туристите. Разбира се, има и добри примери, не искам да кажа, че навсякъде е така, но те са единични случаи, особено по отношение на музейните обекти.
Другото, според нашия опит, е в сферата на храненето и в услугата на ресторантите. Там смея да твърдя, че е нашата ахилесова пета, що се отнася до посрещането и обслужбането на чужестранни туристи.
Ресторанти с българска кухня стават все по-голяма рядкост на фона на италианска, турска, гръцка и френски кухни. Липсва въобще или пък е с много ограничено разнообразие винената листа с български вина. Това за мен е една болна тема, защото ние като туроператори изпадаме редовно в неловки ситуации, когато сме рекламирали качествата на българската кухня, вина, локална бира и туристите след това няма къде да опитат това нещо. В повечето ресторанти, даже и да има няколко български вина в листата, то така, нареченото "вино на къщата" или наливното вино, което е най-предпочитаното от средностатистическия турист, е или френско или италианско.
- Как България стои на картата на своите конкуренти в този сектор?
- Туризмът е един изключително силно конкурентен отрасъл. Световните дестинации са хиляди, които се борят да привлекат туристи. Нашето позициониране все още е далеч от това да бъдем доволни.
Основните ни конкуренти са по-различни, отколкото за морския туризъм. Наши основни конкуренти в случая са Албания и Румъния. И, за съжаление, тук не сме позиционирани никак конкурентно.
Албания в момента определено е хит, тя е световен хит. Дестинацията, според последната статистика на Световната организация по туризъм за изминалата година, е най-добре представящата се европейска дестинация на ниво европейски туристи със 77% над нивата от 2019 година. Има безспорно първо място. В световен мащаб е на второ място.
В тази класация, сред първите 15 даже липсва България. Причините са много комплексни. От една страна ние винаги казваме, че ни липсва добра реклама или въобще реклама, имидж на дестинацията. Тук смея да твърдя, че с някакви, макар и малки стъпки, нещата се подобряват, но има толкова много за наваксване, така че няма как да се случат бързо. Но ние ставаме все по-малко и ценово конкурентоспособни, защото ръстът на цените не изпреварва този на качеството на продукта.
В момента България е по-скъпа като дестинация в сферата на културно-туристическите продукти от Румъния и от Албания - основните ни конкуренти. До някъде сме сравними с ценовите нива на Гърция. Като се погледат всичките дестинации, които се предлагат, ценово България в момента седи вече на доста по-високо ниво, но без да сме вкарали достатъчно усилия в промотиране, в реклама на продукта, така че този ръст на цените да бъде компенсиран с предизвикване на интерес към дестинацията.
- През тази година предстои провеждането на срещата наСветовния комитет за културно наследство ЮНЕСКО в София. Това ще бъде най-голямото събитие, свързано с културното наследство. Как ще се отрази тази среща като възможност за реклама, за популяризиране на дестинацията?
- Смятам, че е много положителна стъпка да се спечели домакинството за тази среща, както и всякакъв тип такива събития, които поставят България в прожекторите на световната карта.
Разбира се, тя е свързана основно с проблемите по опазването на културното наследство. Но те са все пак доста пряко свързани с културния туризъм. Сигурна съм, че това ще има изключително добър и позитивен ефект по отношение на поставането на дестинацията ни на световната карта за културно-туристически продукти. Разбира се, трябва да се представим на нужното и достойно ниво. И тук, говорейки си за това, всъщност ние трябва да обърнем много стереозно внимание и на обектите ни, които са в списъка на ЮНЕСКО, защото този списък всъщност е един изключително силен маркетингов инструмент. Може би 80% от хората, които идват с цел културен туризъм, задължително искат да видят обектите, които са в списка на ЮНЕСКО. Но ние, като бизнеси срещаме определени проблеми с някои от тези обекти. Това обаче е една дълга тема за друг разовор.
- Присъединяването към Шенген през тази година и по сухопътните граници, как ще се отрази на туризма в България?
- Това е безспорно положителен факт, който очакахме от толкова много години. Основният ефект, който ще има, ще бъде свързан с така наречените балкански турове, които са основно адресирани към по-далечните пазари, Америка, Южна Америка, азиатските страни. Това са туристически продукти, които свързват няколко балкански страни по оста: България - Румъния, България – Гърция. Със сигурност ще бъде облекчено движението, което ще доведе до подобряване на преживяването на туриста, тъй като ще съкрати престоя по границите или по-скоро няма да има такъв и ще позволи да има допълнително време за още посещения.
- От какви политики има необходимост този сектор в момента и как се отразява политическата криза и постоянната смяна на правителства?
- Смятам, че това не се отнася само до нашата сфера. Разбира се, че постоянната смяна на правителства създава едно усещане за несигурност и не можем да докараме почти нито една започната инициатива през последните години, която трябва да доведе до положително развитие, както на туристическия продукт, така и на имиджа на дестинация България, до край, защото всеки път се започва от начало. Всеки един нов министър и ръководство трябва да бъде въведено – което е разбираемо - но това отнема време, съответно отнема и енергия. До известна степен мисля, че отнема и от мотивацията на бранша, на сектора, да продължава да води борбата за своите политики. Така че искрено се надявам да има някакъв по-дълъг хоризонт. Има много теми, които последните години не сме и започвали, тъй като сме абсолютно наясно, че те изискват време за да бъдат решени. Т.е. това не са неща, които могат да се решат за месец-два. По отношение на туроператорската сфера, знаете много добре, говорим от години за създаването на Гаранционен фонд, който буксува непрекъснато, буксува и в момента. Аз лично не съм оптимист, че нещата ще се развият в близко бъдеще. Друга много важна тема, която е свързана с културно-туристическия продукт, така и остана нерешен въпросът с регламентирането на превоза на малки туристически групи или индивидуални туристи от 1 до 6 човека с превозните средства от категорията 6 плюс 1 места. Въпрос на експертно и политическо решение е това да се регламентира, така че най-важното тук е да се създаде сигурност за туристите по отношение на целия им престои в страната.
- Какви са очакванията към новия министър на туризма?
- Културният туризъм да стане на практика приоритет. Бързо да се сформира екип, да се адаптира и да няма забавене на процесите в институцията, защото това винаги е било проблем при смяната на ръководствата. Надяваме се да има приемственост, да се продължат добрите политики и да се започнат нови.