В Австрия продължават мъчителните преговори за съставяне на коалиционно правителство, водено от крайнодясната Партия на свободата и с участието на консервативната Народна партия. Ако се стигне до споразумение, то няма да е първото - двете партии вече са управлявали Австрия, но сега би било с разменени роли - за първи път лидерът на крайната десница има шанс да оглави кабинета. А първото влизане във властта на Партията на свободата е преди почти точно 25 години. Датата е 4 февруари 2000 г. По този повод във вторник във Виена ще се проведе масов протестен поход от канцлерството до централата на Народната партия с призив консерваторите да не вкарват десните популисти във властта.
А те - още преди да са поели руля - вече смело обсъждат реформи, включително и медийни. И особено в обществените. Посягането върху независимостта на Австрийското обществено радио и телевизия ОРФ накара редколегията да излезе със становище, озаглавено: "Унищожаването започна". Какво накара работещите там да се обединят около това гръмко предупреждение, попитах председателя на редколегията в ОРФ Дитер Борнеман.
"В момента в Австрия се водят преговори за съставяне на правителство и изглежда, че следващият австрийски канцлер ще е председателят на Партията на свободата. От много години тя не само критикува австрийското радио и телевизия, но дори не се притеснява да ни обяви за враг. Журналистите от ОРФ са обект на лични нападки, наричани са левичари, критикувани са заради изразяване на лично мнение.
Партията на свободата предлага на първо място да се намали финансирането на общественото радио и телевизия. В момента се говори за съкращаване на 15 процента. Но по-важното е, че тя иска промяна в сегашната форма на финансиране. В Австрия домакинствата плащат такса в размер на 50 евроцента на ден. Идеята на Партията на свободата е финансирането да става изключително през държавния бюджет. Това означава, че генералният директор на ОРФ ще трябва всяка година да преговаря с министъра на финансите и ако управляващите не са доволни от нас, бюджетът ни да бъде допълнително намален".
- Когато в Австрия се развихри аферата "Ибиса" - заснетите със скрита камера кадри с вече бившия вицеканцлер Хайнц-Кристиян Щрахе, тогава лидер на Партията на свободата, стана ясно, за какъв медиен пейзаж мечтае крайната десница. Щрахе каза тогава в прав текст, че би искал и в Австрия медийната среда да е като тази в Унгария, че иска да "орбанизира"австрийските медии. Или с други думи - партийната пропаганда да се влива директно в медийното отразяване. Това ли е все още целта на Партията на свободата, г-н Борнеман?
- Да, абсолютно. Партията на свободата не крие това. Тя казва, че в бъдеще от бюджета ще се заделят пари на данъкоплатците за медийно финансиране на така наречените от тях патриотични канали. Някои от тях са крайно десни, дори екстремистки платформи, които, разбира се, праволинейно отразяват партийната пропаганда. Партията на свободата смята, че нейните послания трябва да стигат до хората без филтър, без въпроси, без критика. И това вече започна - след изборната победа лидерът на Партията на свободата Херберт Кикъл даде първото си интервю не на обществената телевизия, както повелява традицията, а на близка до партията частна телевизия.
- Тя част ли е от обявената медийна организация на Партията на свободата, която трябвало да бъде основана още тази година?
- Такова намерение беше обявено. Партията иска да има своя медийна организация. Тя вече поддържа канал в YouTube, който носи партийното име, с над 200 хиляди абонати. Говорител на партията твърди, че чрез различни платформи вече достигат до милионна аудитория. Това може и да е вярно. Проблемът е, че там се разпространява само партийна пропаганда.
Там няма да чуете критични журналистически въпроси. Вместо това отразяването е изключително в унисон с партийните послания. Нещо повече - Партията на свободата все повече се затваря за критичните журналисти в Австрия, било то от печатните или от електронните медии. Нейните политици не дават интервюта, журналисти от критични медии не се допускат до пресконференции, или пък пресконференциите се превръщат просто в изявление, без въпроси. Така че наблюдаваме много проблематично развитие в Австрия.
- Споменахте печатните медии. Очевидно не само общественото радио и телевизия е на прицел, след като в социалните мрежи прочетохме какво мисли висш функционер на Партията на свободата за един от най-големите и влиятелни всекидневници в Австрия. "Щандард" бил "парцал", който до пет години нямало да съществува. По какъв начин Партията на свободата, която вероятно ще управлява Австрия, може да навреди икономически на критичните медии?
- Стратегията на крайнодесните е ясна. Те искат да отслабят качествената журналистика в Австрия и да пренасочат парите на данъкоплатците към собствените си пропагандни канали. Това е ясно формулирано и ако Партията на свободата влезе във властта може да сте сигурни, че това ще се случи.
Много от качествените вестници в Австрия имат огромен проблем, защото приходите от реклама драстично спадат. Рекламните бюджети се пренасочват към големите дигитални платформи Apple, Facebook, Google и т.н., а едновременно с това все по-малко хора са готови да харчат пари за печатни издания.
Затова е особено важно да се укрепи качествената журналистика, не само в обществените медии, но и в печатните издания, и то чрез някаква форма на медийно финансиране. Ако то бъде съкратено, това, разбира се, ще има огромно въздействие върху медийната среда в Австрия. Възможно е тя вече да не съществува в този си вид.
- Виждат ли тази опасност австрийските граждани? Какво мислят те, вашите слушатели и зрители, или все още не разпознават в този процес реална опасност, нямат нужната чувствителност за това развитие?
- Не съм сигурен. В момента има инициатива на гражданското общество, събират се подписи в подкрепа на качествената журналистика. В момента те са около 18 хиляди, но не знам дали хората наистина разбират защо критичните медии са важни. Защото ние сме така устроени - липсва ни нещо едва след като го загубим. Медиите умират от бавна, тиха смърт и тогава вече ще е твърде късно.
Виждам част от вината и в нас. В миналото може би сме направили твърде малко, за да подчертаем важността на обществените медии, защо те са неделима част от всяко демократично общество. Таксата, която плащат домакинствата в Австрия, е 50 евроцента на ден и срещу нея получават букет от радио и телевизионни програми, онлайн информация, изкуство, култура, развлечение, спортни предавания. Винаги сме имали чувството, че така или иначе имаме своята аудитория и може би сме обръщали твърде малко внимание на това да обясняваме защо съществуваме, защо е важно обществото да има свои медии и да не се поддава на партийната пропаганда.
- Описахте плановете за финансиране на обществените медии, но друг важен елемент е, че обществените медии са публично контролирани. Ако плановете на Партията на свободата се осъществят, как ще се осъществява контролът върху медиите?
- Ако плановете на Партията на свободата се осъществят и средствата бъдат орязани, в общественото радио и телевизия ще сме принудени да направим значителни съкращения, вероятно ще трябва да закрием цели програми, които са трън в очите на бъдещите властимащи. Предполагам, че ще бъдат съкратени стотици журналисти, които сега осигуряват качествена журналистика. А това е много трудоемка работа и естествено струва много пари.
Потърпевши ще бъдат със сигурност културните предавания и излъчванията на спортни състезания. Това са големи пера в нашия бюджет, но в същото време обществените медии са призвани да поддържат широка палитра програми.
- В началото на нашия разговор стана дума, че в момента Партията на свободата води преговори за съставяне на кабинет. Ако те завършат успешно, тя няма да управлява сама, а с партньор в лицето на Народната партия. Какво мислят консерваторите за медийните реформи на крайната десница?
- Ние и в Народната партия нямаме много почитатели. В преговорите за управляваща коалиция със социалдемократите и либералите, които се провалиха, Народната партия даде да се разбере, че обществените радио и телевизия ще трябва да се задоволят със значително по-малко пари в бъдеще. Но какви конкретни планове има Народната партия не знаем. Това ще покажат преговорите за правителство.
Знаем със сигурност, че нито Партията на свободата, нито Народната партия са доволни от критичното журналистическо отразяване на тяхната работа. Преди две години и половина беше назначен нов генерален директор на ОРФ, който се смяташе за близък до консерваторите. Те се надяваха, че ние ще бъдем по-снизходителни към правителството, но тъй като това няма как да се случи, си навлякохме гнева на управляващите. Обществените медии не са държавни и още по-малко правителствени медии.
- По времето на Себастиан Курц, детето чудо и бивш канцлер на Народната партия, в Австрия много се говореше за Messagecontrol, за контрол на партийните послания от пиарите към медиите, кога и какво да бъде "спускано". Това все още ли е проблем?
- Контролираното спускане на информация беше работа на партийните и на министерските пиари. Те буквално си съставяха график кога какви теми да подадат към медиите. Успоредно с това упорито се предлагаха интервюта с високопоставени представители на партията или на министерствата. Ако обаче някой разследва по друга тема и иска интервю пиарите просто отказваха достъп с обяснението, че според тях тази тема в момента не е актуална. Така че да позиционираме собствени теми и разследвания беше почти невъзможно. Днес това вече не е съвсем така. След оставката на Себастиян Курц нещата наистина се промениха.
- Но може би на Херберт Кикъл би му харесала тази стратегия да спуска контролирана информация към медиите?
- Възможно е. Но от друга страна, ако Партията на свободата се задоволи със собствените си платформи, за да достига до своите симпатизанти и избиратели, няма да се нуждае от традиционните медии в тази им форма. Това обаче е огромен проблем, защото ще означава разцепление в обществото - една част е индоктринирана от партийната пропаганда, а останалите вече няма да получават информация за това какво наистина планира властта и как работи правителството.
Не само у нас, но и в много други държави, включително в Европа, виждаме, че обществените медии са подложени на огромен натиск. Виждаме го в Швейцария. Там таксата на домакинствата такса ще бъде намалена наполовина. Би Би Си е под натиск. В Италия има проблеми, още по-драматично е в Унгария, Словакия и Полша. Навсякъде се следва един и същ сценарий - популистките партии, независимо дали са леви или десни, винаги се опитват първо да окажат натиск върху медиите, а след това се обръщат срещу съдебната система.
