Ръстът на лихвите по потребителските заеми спрямо предходния месец (ноември) е почти 0.8 процентни пункта, а спрямо декември 2023 г. е нараснал с половин процентен пункт. Интересно е да се отбележи, че за първи път от 2017 г. насам статистиката на централната банка отчита средна лихва на потребителските кредити над 10%. През последните години средното ниво се въртеше около 8% и рядко достигаше 9%.
В последния месец на миналата година домакинствата са изтеглили потребителски заеми за 680.8 млн. лв., е видно още от статистиката на БНБ. Спрямо предния месец сумата е намаляла с 12%.
За сметка на това жилищното кредитиране продължава да расте. През декември 2024 г. са отпуснати ипотечни заеми за 943 млн. лв. с 2.2% повече от предния месец и над 24% повече от декември 2023-та.
Припомняме, че от началото на октомври БНБ наложи ограничения за жилищното кредитиране, като банките вече трябва да отпускат заеми с месечни вноски не по-големи от 50% от месечния доход на клиента и задължително самоучастие от поне 15% от стойността на имота.
Факт е, че след решението на ЕЦБ за увеличаване на основния лихвен процент с 50 базисни пункта - някои банки у нас вече реагираха.
"На практика на пазара потребителските кредити се движат на средни нива 8.96 – 9.1%, а ипотечните кредити отбелязват рекордно ниски нива през декември – коментира пред БНР-Радио София Екатерина Кирилова, зам.-директор "Банкиране на дребно" в една в една от големите банки у нас. – През последните 2 години България сякаш остана остров на ниски лихви в Европейския съюз. Ако има повишаване и у нас, то ще е плавно, а не скокообразно."
В момента кредитите в евро са с по-високи лихви в сравнение с левовите.
По думите на експерта в нашата страна банките разполагат с достатъчно много пари, има висока ликвидност. Привлечените от домакинствата средства за повече от изтеглените от тях кредити. Все пак лихвите по депозитите и по кредитите са като скачени съдове.
Банките предлагат заеми с фиксирани лихвени нива, което дава възможност за предвидимост в рамките на години напред, допълни Кирилова.
Финансовите институции са готови страната да влезе в еврозоната.
При тази крачка "по закон сме длъжни да запазим същите лихвени нива". Опитът в други страни показва, че и при новите кредити няма драстични лихвени промени, обясни още Екатерина Кирилова.
Тя припомни, че справянето с инфлация зависи до голяма степен от това къде и как човек инвестира.
