На кого от политическите играчи за какво може да се вярва в преговорите между Русия и Украйна с посредничеството на САЩ – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Андрей Захаров, руски журналист, работил за Би Би Си, обявен за чуждестранен агент от РФ и избягал оттам.
"Тези разговори приличат на събиране на кубчета в детството. Всички знаят какви кубчета има на масата, обаче просто всеки човек ги слага по своя начин. За съжаление, ситуацията е такава, че всеки човек има своята гледна точка и доста често не искаме да слушаме какво говори другият. А когато говорим за преговорите, според мен, трябва да се обърнем към историята, но не към историята на Втората световна война, а към Корейската война. Защото войната е започнала в 1950 година.
В 1951 година тя вече е в същата ситуация като сега в Украйна. Няма никакво голямо придвижване на фронта и след това преговорите се продължават още две години. И до ден-днешен няма мирен договор.
Когато гледаме това, което се случва, процесът ще бъде много дълъг. И в този процес има различни кубчета, различни интереси и страните или ще търсят компромиси, или няма да ги търсят.
Но, според мен, най-голямата грешка е, когато вземаме ситуация в един определен момент и искаме през този момент да разберем какво ще се случва. Да, разбира се, че Русия е агресор, но дори и на преговорите има гледни точки, които казват – ние мислим, че не може да има преговори с агресора. Украйна трябва да върне нейните територии и само след това може да има преговори. Другата гледна точка е, че няма друг начин да излезеш от тази война, освен с преговорите."
Кой реди кубчетата
"Първо, ние имаме Тръмп, който е президент на Щатите и той има поддръжка на американците, той спечели изборите. Неговата идея е, че той иска да покаже на неговите избиратели, че тези пари не са изхарчени за нищо. Засега виждаме, че е много тежко за Украйна да води тази война без помощта на САЩ. Второ, виждаме Европа, която вече от един месец само говори. И трето, войната продължава."
Иска ли наистина господин Путин тази война да спре
"Значи ли, че ако той не иска, войната трябва да продължава. Не. За съжаление с него по някакъв начин сега или по-късно ще има преговори. Според мен той сега не иска да спре войната. Сега човекът, който иска да спре войната, е Тръмп, и това е един от факторите, които Путин, според мен, иска да използва, за да получи колкото повече може изгодни неща.
Друг е въпросът, какво ще излезе, кога Тръмп ще премине към заплахи към Русия. Според мен, може би много скоро ще мине към тях.
Това е неговата дипломация и тактика – първо да поговори с Украйна. Той, според мен, беше малко учуден, че Украйна не е някаква марионетка и няма да следва това, което той иска. След това минава към Путин, говори с него, после пак минава към Украйна и така и този процес може да бъде много дълъг. И да, засега Путин, според мен, не иска тази война да спре."
От кого зависи войната да спре – ако Путин спре, и войната ще спре
"Но той не иска. Какво да правим? Той не иска да я спре. Да, тази война е страшна.
Русия е агресор. Щатите не вярват на собствено си разузнаване. Добре, какво да правим тогава? Аз не вярвам, че тези преговори ще доведат до нещо в кратко бъдеще.
Путин знае, че има време, и той наистина има време.
В смисъл, има проблеми в руската икономика, но не чак толкова големи. А Тръмп започва да разбира, че Путин наистина не иска някакъв договор веднага сега.
Ще видим. И моят честен отговор е, че никой не знае – нито Путин, нито Тръмп, нито Зеленски, нито един експерт в света."
Отношението към медиите в САЩ – подобно на Русия
"В някакво нещо прилича, но според мен винаги трябва да правим разлика между пример и аналогия. Да, това, че сега да влезеш като журналист в Белия дом и да си в някакъв списък, това много прилича на това, което Путин беше започнал да прави преди 20 години. Така че, да, аз дори говорих с моите американски колеги и им разказах какво може да се случи. Да речем, сега има CNN, но утре държавата може да каже на кабелните оператори, че не трябва да показват CNN поради някаква измислена причина. Защото видяхме същото с руския опозиционен канал "Дождь", който работеше и хората имаха шанс да го гледат. Но след това, след 2014 година Кремъл каза, че не трябва да го има в мрежата, вече го няма.
Но все пак това е аналогия, а не примери, защото институтите в Щатите са по-силни от руските.
Тук искам да добавя, че някакви неща вече ги има в Щатите. Да речем, преди 10 години Путин каза, че ще има инструмент за блокиране на сайтове, на социални мрежи, ако там има нещо, което е лошо – детска порнография, информация за наркотици и такива неща. След това, използвайки този инструмент, те започнаха да блокират опозиционни медии, социални мрежи и така нататък. И този инструмент вече го има и в Америка, и в Европа, просто сега този инструмент се използва за добро, от обществена гледна точка – да блокираме някаква медия с руска пропаганда, това е добро, но според мен това е опасен инструмент. Защото днес блокирате това, което от всички гледни точки е лошо, но утре в някоя държава идва някакъв Тръмп и използва това срещу вас.
Ако утре той каже, ами CNN също има някаква пропаганда, трябва да го блокираме, той вече има този инструмент."
Как да се регулира съдържанието
"Това е много важен въпрос и много съм мислил за това, когато видяха, че използват същите инструменти в Европа и имаме тази болест – пропагандата от Русия. Според мен, единият е вариант е много радикален – такива инструменти да не се използват изобщо, а другият вариант е не държавата да решава кой какво да блокира, а някакъв обществен институт. Хора с някакъв мандат да решават за това, а не държавата. Защото, когато държава има този инструмент, утре ще има някакъв Тръмп в една европейска държава и той ще започне да прави това същото."
Само че много анализатори, които казват, че битката за рамката вече е загубена, че голяма част от обществото е объркано и не знае на кого да вярва, че критериите за честна, демократична медия вече са много променени в самото общество, именно заради това, че дълги години господин Путин се постара да сее тези семена на разкол в обществата. И от тук нататък е много рисковано, което и да било общество да взема такива решения, защото не е ясно какви са критериите на самото общество за това, какви медии иска да има.
"Да, но това се нарича демокрация. Така работи демокрацията. Да, сега демокрацията минава през много сложен период, но тя ще мине през него. Аз съм сигурен в това. Според мен Тръмп е кулминация на тази дясна или популистка вълна. Но така работи демокрацията. Може би аз гледам на тези неща по-скептично, отколкото хората в Европа, защото аз вече минах през това. И ме е страх, че ако този инструмент е в лоши ръце, ще бъде по-лошо. Затова може би аз съм по-скептичен към всички тези неща с регулацията."
Интервюто с Андрей Захаров е на запис, направен преди Владимир Путин да предложи временна администрация на ООН да управлява Украйна, за да се даде възможност за провеждането на нови избори в страната.
Целия разговор чуйте в звуковия файл.
Снимка – личен архив
