На два пъти Израел и "Хамас" достигнаха до споразумения за размяна на отвлечени израелци за палестински затворници. При първата сделка сред освободените бе Мирав Тал от Ришон ле Цион, която по зла участ е била на гости при приятели в кибуц край границата и е била отвлечена. При втората - Даниел Гилбоа, наблюдателка на мониторите в заставата Нахал Оз. И двете разменени отвлечени имат българско гражданство. В ръцете на "Хамас" или на някоя от другите ислямски организации, действащи в Газа, е още един младеж – на 20 години (при отвличането е бил на 19), за който се знае, че има български паспорт. Неговото име не е в списък на подлежащи за освобождаване.
Какво правят изселнически организации за спасяването му? Темата коментира за БНР Ашер Арпаз, заместник-председател на дружеството на евреите от България.
"Преди няколко дни по наша молба се срещнахме с посланичката на България в Израел Славена Гергова. Поканихме на срещата и депутатката от Кнесета с български корени Ефрат Райтан. По професия тя е юрист и е оглавява парламентарната социална комисия. Интересувахме се и как се използва парламентарното дружество за израело-българска дружба за решаване на толкова деликатен въпрос. Стана ясно, че и тримата са получили паспортите си по най-опростената процедура, на базата на наличие на такива документи у бащите им. Има и други сред отвлечените с българска връзка, но поради липса на такова пряко родство, молбите им са отклонени. Законът си е закон, независимо че става въпрос за хуманитарен, животоспасяващ акт."
Сред отвлечените има и други хора с двойно гражданство и чуждестранни работници, работили в Израел, както и студенти в селскостопански курсове. Как техните правителства се застъпват за тях и какво се прави за нашите граждани?
"Благодарихме на посланичката, посланика на ЕС Димитър Цанчев, българския народ и неговото правителство за моралната подкрепа на семействата на отвлечените и най-вече тези, които имат български корени. Знам, че не на думи, а с усилия по дипломатически пътища се опитваха да помогнат за завръщането им по домовете им. Но това не е проста задача. Българската дипломация, без да парадира, използва своето влияние за решаване и на този въпрос.
От своя страна депутатката Ефрат Райтан разказа как се опитва чрез дейността си в комисиите в израелския парламент да направи всичко, което зависи от нея, за по-бързото завръщане на отвлечените. Знам, че плененият младеж е бил тежко ранен. Молим се за здравето му. Дано да успее да дочака освобождаването му. Ние, организациите на българските евреи в Израел, веднага след като узнахме имената на отвлечените с български корени, се обърнахме към посолството, но те вече бяха информирани. От българската общност бяхме много притеснени, че сред отвлечените има и хора с български корени. Доколкото ми е известно, сред отвлечените през по-стари войни и акции не е имало с пленници измежду нас."
Кадрите, които видяхме при посрещането на последната група от трима отвлечени, показват хора, които до такава степен са отслабнали поради това, че са гладували системно, че трудно се движат без чужда помощ. Не могат да гледат без слънчеви очила, защото месеци не са виждали светлина в тунелите. Били са подлагани на мъчения. Лекарите твърдят, че още няколко дни в тунелите са можели да бъдат фатални за тях. Затова е много важно да се побърза и останалите отвлечени, колкото си може по-скоро да бъдат върнати и да започне възстановяването им.
"След завръщането в Израел грижата за рехабилитацията им -физическата и психическата, се поема от държавата. Опитваме се да узнаем не може ли по някакъв начин да сме им полезни - на тях и на семействата им. Безпокои ни - както нас, така и организацията "Шалом" в България, разрастването на антисемитизма по света след началото на войната, която не ние започнахме. Едно от доказателствата за това са над 250-те отвлечени. Част от тях вече са сред близките си - или след преговори, или чрез акции на нашата армия за освобождаването им."
