С необичаен подход Мартина Новакова и Мигел Валентин (режисьори и драматурзи) предлагат в Народния театър "Иван Вазов" нов спектакъл, в който оживяват български актьори легенди, а зрителите не се закотвят по седалките, а обхождат различни пространства от сградата, чието строителство е започнало преди повече от 120 години (4 юни 1904).
"Театърът е жив. Театърът помни. Театърът говори. Готови ли сте да го чуете? – питат от трупата, анонсирайки премиерата на 22 март. – "Безкрайните сцени" е променада, в която публиката следва актьорите и звуците. Театърът не е само декор – той е жив, шепне, разказва, припомня. Сцените оживяват чрез архивни записи и специално създадени звукови композиции. За първи път в Народния театър спектакъл съчетава сценично действие и специално създадени аудиосцени – зрителите ще бъдат водени не само от актьорите, но и от гласове и звуци чрез специални слушалки."
В атмосферата на представлението ще чуем и видим актьорите Валентин Ганев (глас), Михаил Петров, Гергана Змийчарова, Велислав Павлов, Параскева Джукелова, Павлин Петрунов, децата Валерия Георгиева/Антония Здравкова (те се превъплъщават в Адриана Будевска), Хрисан Цанков, както и Пейо Яворов, Иван Вазов и други именити личности.
"Работим по това представление вече около половин година. Поводът беше 120-годишнината от създаването на Народния театър. Този спектакъл се случва по необичаен начин, в необичайни пространствата в театъра. Беше предизвикателство кои исторически личности и кои представления да изберем и включим. Историята на сградата също заема централно място. Театърът още в началото е имал и филологическа функция, Яворов, Николай Лилиев, Пенчо Славейков много са държали да правилния език и изговор на думите, интонацията", посочи Мартина Новакова.
Тя уточни, че в представлението има трима разказвачи – млада писателка, суфльор (гласът на времето) и дете. Използвани са и автентични записи от Златния фонд на БНР.
"Това не е аудиопроект. Представлението предлага смесена реалност. Има и игра на живо. Обиколката преминава и през иначе недостъпни за зрителите пространства. Реалностите преливат една в друга, въведени сме в няколко миниспектакли. Получава се нещо магично. Има емоционалност, има сюжет извън фактологията", изтъкна Емилиян Гацов-Елби, композитор и аудиодизайнер.
