Чуй новината: Представители на бизнеса и юридически лица, председатели на сдружения на собствениците, управители на етажна собственост и граждани се включиха в дискусия по темата.
Засега категорични становища не се оформят. Надделява обаче позицията на кмета инж. Огнян Атанасов такса смет да се плаща индивидуално - колкото отпадък изхвърляш, толкова ще платиш, или на принципа "замърсителят плаща".
На две-три места в града вече са монтирани пилотни платформи. Раздават се чипове и карти четци на няколко десетки от битовите абонати в съответния квартал, които ще се включат в експеримента безплатно и доброволно.
Най-добрият вариант е да се върви към индивидуално определено количество отпадък, смята Огнян Атанасов.
"Това ни е амбицията за многофамилните жилищни сгради. Лошото е, че няма практика в България. Всичко е проба – грешка."
На съществуващите съдове за смет тип "Бобър" с вместимост 1,1 куб. метра, за да не се купуват нови и да излезе скъпо, се монтира надстройка с чипове, които ще отчитат количеството пускан отпадък. В края на годината софтуерът ще калкулира сумата, която домакинството или фирмата трябва да заплати според обема на отделения битов отпадък.
В България има инсталирани нови контейнери по системата "замърсителят плаща". Никъде у нас обаче не се прилага кюстендилската практика – върху съществуващ контейнер да се монтира подобно отчитане, изтъква инж. Атанасов.
Не всички кюстендилци подкрепят експеримента и новата методика.
Плащането трябва да е на човек, не на квадратура и на жилище, категоричен е бивш минен инженер и бивш общински съветник, който живее в апартамент в панелен блок в квартал "Герена".
"Квадратурата на жилището не прави боклук. В България не може да стане това. Няма да заработи това с чиповете."
"С тези карти четци може да стане за градската част и някои заведения. По селата не знам как ще стане", коментира Пламен Илиев, кмет на близкото село Соволяно, в което има над 1000 жители.
"На месец изкарваме горе-долу по 8 камиона боклуци."
Повече по темата чуйте в звуковия файл.
