Чуй новината: Това мнение изрази пред БНР Даниел Стефанов, политолог и изборен експерт от Центъра за електорални изследвания към Нов български университет.
От експертна гледна точка решението на Конституционния съд с неговите експертизи е много сериозен документ. До момента не сме имали такъв, смята той. Според него експертизата на КС може "да даде добри отправни точки, които да ни извадят от чисто партийните разкази" за фалшифицираните избори.
Под 1% от гласовете са коригирани от вещите лица при преброени около 15% от всички гласове, или това е "доста добра извадка", гласи оценката на Стефанов. Такъв одит, такава проверка досега не е правена, подчерта той.
"Това е вид извадково изследване. Тези секции са подбрани от жалбоподателите, това са проблемни секции. Това покрива практически всички избирателни райони, включително чужбина, така че имаме доста добра картина, реалистична."
Относно зануляването на 780 гласа изборният експерт обясни, че "проблемът е по-скоро процедурен" и КС е трябвало по-рано да вземе решение какво да се прави с тези гласове. Ако нещо го няма в чувалите, вещите лица не могат да напишат, че го има, допълни той.
"КС дължеше по-специално публично обяснение защо тези гласове са анулирани."
"В данните не се вижда системна грешка, която да върви срещу партия "Величие". Не се вижда такава грешка и срещу никоя друга политическа партия. Грешките са горе-долу равно разпределени. (…) Голяма част от променените, от коригираните гласове на вещите лица, са всъщност отчетени действителни гласове, които тяхната проверка установява за недействителни. Оттам пада и 4%-овата бариера", коментира Даниел Стефанов в предаването "Преди всички".
Според него "пада митът, че в секционните комисии се прехвърлят гласове от една партия на друга" и това е видно от данните.
Това, че в толкова голям брой секции има разминавания, означава, че все пак имаме проблем с броенето, отбеляза Стефанов.
"Въпреки че в общия случай, ако нямаме черен лебед тип "Величие", не оказва влияние на резултата и разпределението. Това не означава, че броенето не трябва да се подобри."
Проблемите в секционните протоколи не са толкова свързани с фалшифициране, колкото с неумение, смята експертът.
Ако се тръгне по пътя на намаляването на пропорционалността в избирателната система, "някакви групи от българското общество няма да бъдат представени в Народното събрание", което "в бурно общество, в каквото се намираме", не би било правилното нещо, каза още Даниел Стефанов.
По начина, по който подходихме към резултата от последните избори, постигнахме един от най-лошите възможни резултати – да сринем доверието в изборния процес, прави равносметка политологът.
"Новата партия в парламента е в някаква степен популистка, ще видим колко радикална. Навлизането на все повече популистки радикални проекти в българската партийна система и разрушаването на доверието в изборния процес ми се струва много лоша комбинация и това е нещо, по което трябва да се мисли повече от това дали тези 121 гласа ще издържат. Ще издържат по простата причина, че опозицията има проблеми да гласува заедно. Най-вероятно това ще е основната причина правителството да стои на власт."
Радикализацията и ниското доверие в изборната система не са български патент – видяхме го в Румъния, виждаме го и в Германия, подчерта в заключение Стефанов.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
