В последната петъчна среща, организирана от Асоциацията за инсулт и афазия, специалисти и пациенти се обединиха около важната тема за достъпа на българските пациенти до роботизирана рехабилитация. Тази позиция беше подчертано заявена от д-р Росица Шейтанова, член на УС на Асоциацията на лекарите по физикална и рехабилитационна медицина, в интервю за Lege Artis.
Заболеваемостта от инсулт сред по-младите хора
Д-р Шейтанова започна с тревожната констатация, че инсултът засяга все повече млади хора. "Във все по-млада възраст хората боледуват от инсулт. Това го нямаше преди години, последният ми пациент е на 36 години", каза тя. Това подчертава нуждата от интензивна и ефективна рехабилитация, която да бъде достъпна за тези пациенти.
Трудности при използването на предоставените услуги
Тя сподели, че пациентите, нуждаещи се от рехабилитация след инсулт, получават ограничен достъп до тези услуги – два пъти по седем дни в годината, както и няколко посещения по седем дни в медицински центрове извън болниците. Това обаче не е достатъчно за много от пациентите, които са трудно подвижни и за които ежедневната рехабилитация е от съществено значение през първите месеци след инсулта. "Трудно успяват да използват това, което им се предоставя в момента, защото са много трудно подвижни", отбеляза тя.
Допълнително затруднение за пациентите представлява ангажиментът на двама или трима души от семейството да се грижат за тях, което води до отсъствие от работа и допълнителни финансови затруднения.
Необходимостта от ежедневна интензивна рехабилитация
Д-р Шейтанова подчерта, че първите три до шест месеца след инсулта са критични за възстановяването на пациента и че ежедневната интензивна рехабилитация е задължителна. След първата година възстановяването става значително по-трудно, което прави още по-необходима навременната и постоянна терапия.
Предимствата на роботизираната рехабилитация
Роботизираните устройства са в състояние да извършват безкраен брой повторения на движения, зададени от лекаря или терапевта, което е ключово за възстановяването на пациента. "Едно движение на парализирана ръка или крак трябва да се повтори над 300 пъти пасивно, за да има възстановяване на модела на движение на мускулите", обясни тя. В България такива устройства се използват основно в детските болници за пациенти с детска церебрална парализа, но те обикновено са закупени благодарение на дарения.
Необходимост от реимбурсация от държавата
За да могат българските пациенти да се възползват от роботизираната рехабилитация, тя трябва да бъде достъпна финансово. "Преговори ще има, даже има готовност за клинична пътека, която да включва роботизирана рехабилитация на хора с гръбначно-мозъчни травми", каза д-р Шейтанова. Според нея, за да бъдат тези устройства достъпни за пациентите, те трябва да бъдат реимбурсирани от държавата, тъй като в противен случай много пациенти няма да могат да си позволят лечението с такива устройства.
В заключение, д-р Росица Шейтанова акцентира върху важността на роботизираната рехабилитация за подобряване на възстановяването след инсулт и други тежки заболявания, като подчерта, че за да бъде това възможно, трябва да се осигури държавно финансиране и достъп на пациентите до съвременни терапевтични технологии.
Слушайте!
