Чуй новината: В Свищов днес беше почетена паметта на 12-те деца, които загинаха преди 21 години във водите на река Лим, на границата между Сърбия и Черна гора на връщане от екскурзия в Дубровник.
Душите на роднините си остават разкъсани от болката по загубата на Александра, Антоана, Антония, Боряна, Валентин, Виктор, Глория, Женя, Лора, Светослав, Светослава и Юлиян.
Животът продължава, казват почернените роднини и се опитаха да дадат кураж на бащата на 12-годишната Сияна, която тази седмица загина при катастрофа на пътя край Телиш, но предупредиха, че пътят е дълъг и системата не се променя.
В параклиса "Свети Дух" на свищовските гробища бяха отслужени заупокойна литургия и панихида в памет на 12-те свищовски деца, които намериха смъртта си в река Лим на връщане от екскурзия в Дубровник.
В скръбта си Тодор Братов и Георги Манзаров, бащи на загиналите в катастрофата Антония и Юлиян, дадоха кураж на бащата на Сияна, но са скептични, че системата ще се промени:
"Гори същият огън, какъвто гореше при нас. Зная много добре как се чувства. Той се е изпълнил с гняв и иска на направи това, което ние се опитвахме, някак си да промени системата. Няма да успее да я промени. Мисля, че много дълбоко имаме проблеми в нашето общество", казва Тодор Братов.
"Да се бори, доколкото може, да има кураж, но пътят е много дълъг и няма край", допълва Георги Манзаров.
"Държавата, активират се всякакви структури, когато стане трагедия", коментира бащата на Антония Братова.
21 години от черната дата родителите имат надежда.
"Животът продължава. Животът също е силен, както смъртта", сподели Тодор Братов.
"Не бих казал, че няма надежда, бих казал, че просто ме е страх децата да пораснат", казва Георги Манзаров.
Цветан Гергов е по-големият брат на Александра, която завинаги остана на 17 години:
"Всеки ден си мисля за нея и страшно ми липсва. Щеше да бъде прекрасна леля на нашите деца. Тази сутрин минахме по пътя, където е загинала Сияна. Много е опасен, шофира се много безразсъдно. Да сме малко по-разсъдливи и малко по-човечни".
"Катастрофи стават по целия свят. Бил съм в много държави. Пътна инфраструктура като в България няма никъде. Трябва да имаме магистрали, не може да се кара по разбити пътища, асфалтирани по времето на другаря Тодор Живков. Лично аз участвах в парламентарна комисия по промяна на закона. Тогава гласуваха да се сложат черни точки на най-опасните места в България. Като сложиха тези знаци, нищо не се промени. Реално си живеем в абсолютно същия абсурд и винаги се активира държавата, активират се всякакви структури, когато стане трагедия", коментира бащата на Антония Братова.
"Цялото чудо е за три дена. След това огънят, където е паднал, гори и се продължава. Цялата държава, всички са с поуки, всеки обещава това ще се случи, онова ще се случи, но на пети, шестия, на десетия ден животът ни грабва отново казваме: "Ще преживеем". Това просто е един омагьосан кръг", посочи бащата на Юлиян Манзаров.
Нито един политик не дойде на свищовските гробища, за да почете паметта на 12-те ангели от Лим.
Родителите ще пътуват на 10 и 11 април до лобното място на децата си, за да поднесат цветя и на паметника на границата между Сърбия и Черна гора. Тогава ще бъдат занесени изданията на книгата "Реквием за ангелите от Лим" на сръбския журналист Мухарем Мутабжия, която община Свищов издаде на български и на сръбски език. Мутабджия подава първите известия за трагедията и описва драматичните събития.
Свищовските семейства, които основаха и фондацията "Ангели от Лим" в памет на децата си, всяка година организират различни културни и спортни прояви. От днес до 6 април се провежда 18-ото издание на националния конкурс за млади изпълнители на популярна песен "Звездици за Лора".
снимки: Здравка Маслянкова
