Eмисия новини
от 18.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Около 41-42% от делата срещу болници и медици приключват в полза на пациентите

Мария Шаркова: Подписваме фиктивно информирано съгласие!

"Пациентът се подписва, че е съгласен с нещо, но не знае с какво е съгласен, нито за какви рискове е предупреден"

| Интервю
Мария Шаркова
Снимка: БТА
Чуй новината! Чуй новината:

Изпълнителната агенция "Медицински надзор" може да проверява дали са спазени правата на пациентите, дали е оказана качествена и навременна медицинска помощ. Пациентите могат да се обърнат и към прокуратурата. Третата възможност е гражданско дело срещу лечебно заведение или конкретни медицински специалисти за обезщетение за неимуществени вреди.

Това обясни пред БНР адвокат Мария Шаркова, специалист по медицинско право, след смъртта на 6-годишно дете в Пловдив вследствие на зъболекарска манипулация и случая с родилката, изгубила бебето си след раждане в частна болница в Ямбол.

Не всеки случай, който приключи по трагичен начин в лечебно заведение, е резултат на лекарска грешка или пропуск, но трябва да се проверят внимателно фактите, които излагат пациентите и техните близки, посочи тя.

Доказването на подобни случаи е много трудно, то се основава почти изцяло на медицинската документация, която в някои случаи се изменя и манипулира, каза Шаркова. По думите ѝ, има проблем и с обективността на вещите лица, част от които не са обективни, а други се отнасят колегиално към медиците, чиято дейност се оспорва.

Нараства броят на делата срещу лечебни заведения и медицински специалисти, коментира Мария Шаркова в предаването "Преди всички". Ако преди 10 години те са били 40-50 годишно, после броят им нараства до 70-80, а в последните 3-4 години са над 100 годишно, уточни тя. Според нея това не означава, че расте броят на допуснатите грешки, но пациентите стават по-информирани и по-критични.

"Около 41-42% от тези дела приключват в полза на пациентите. Около 20% от тези дела са свързани с причиняване на смърт."

В много голяма част от лечебните заведения в информираните съгласия няма какво много да се чете. Те нямат необходимото законоустановено съдържание, алармира адвокат Шаркова.

"Масово се неглижира този процес! Това е важен процес между лекаря и пациента – информиране за конкретните рискове, които биха могли да се осъществят при оказване на медицинска помощ. Това в случаите на оперативни интервенции, на поставяне на анестезия, на процедури, които крият по-висок риск трябва да стане в писмена форма."

Много често пациентите получават този документ при приема, дори от лица без медицинско образование или от медицински сестри и не могат да задават никакви въпроси, подчерта специалистът по медицинско право.

"Често информацията в тези листове хартия не е конкретна и не се отнася за конкретния пациент. И се подписват едни и същи документи за раждане, за неврохирургична операция, за операция на носа или за провеждане на образно изследване."

Пациентът действително се подписва, че е съгласен с нещо, но не знае с какво е съгласен, нито знае за какви рискове е предупреден, заяви адвокат Мария Шаркова.

Когато пациентът е ясно, точно и конкретно информиран за рисковете, при съдебни дела отговорността е негова, тъй като е бил уведомен и е взел информирано решение да предприеме съответната интервенция. Когато обаче пациентът се е подписал под документ, изпразнен от съдържание, в който няма никаква конкретика, и не е имал възможност да задава въпроси, тогава рискът не се прехвърля към него, обобщи тя.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна