Несигурността тегне над пролетните срещи на Международния валутен фонд и Световната банка. И докато водещи икономисти и финансисти, които по традиция се събират във Вашингтон за форума, обсъждат промените в глобалната търговия заради митата, наложени от американския президент Доналд Тръмп, самият той се прицели в управителя на Федералния резерв Джером Пауъл.
Опасенията, че Тръмп може да го уволни, с което да се намеси в независимостта на централната банка, доведоха до масови разпродажби на американските книжа в инициативата Sell America (в буквален превод "Продай Америка"), както и до поевтиняване на долара до нива, невиждани от Ковид пандемията.
Финансовият министър Скот Бенсън пък разкритикува остро работата на двете финансови институции и ги призова да се върнат към корените си, да осигуряват баланс в света. Във Вашингтон се появи опасението, че Съединените щати могат да се оттеглят от МВФ и Световната банка, разказа в интервю пред БНР Якоб Киркегор, анализатор в престижните икономически институти "Питърсън" и "Брюгел".
Самият той е във Вашингтон и участва в срещите:
- Настроението във Вашингтон е мрачно. Наистина никой - било в Съединените щати или сред всички нас от глобалната общност, които сме тук, няма ясна представа как да се справи с несигурността, отприщена от Доналд Тръмп. В Америка не мога да срещна човек, който вярва, че демократите ще направят опит да се противопоставят на Тръмп. А съдът? А бизнесът? Всички чакат да видят какво ще се случи. Това е валидно и за международната общност, включително и за Европа.
По същество седим и чакаме. Опитахме се да договорим търговско споразумение с администрацията на Тръмп, но не успяхме, защото не е съвсем ясно какво искат те в замяна на по-ниски мита. Може би дори не искат да намалят митата си. В крайна сметка всички чакат да видят колко лоши ще бъдат икономическите ефекти от вече обявените мита от Тръмп. Всички се надяват, че ситуацията толкова ще се влоши, че ще принуди Тръмп да промени политиката си, което да доведе до по-добри трансатлантически отношения или по-добри отношения между Съединените щати и много страни по света, включително Китай. Бих обобщил, че хората се чудят колко лошо трябва да стане, преди да настъпи подобрение.
- Преди зазоряване е най-тъмно, но вече видяхме един пример - пазарите се сринаха, американските книжа бяха подложени на разпродажби, а доларът удари рекордно ниски стойности.
- Станахме свидетели на значителни негативни ефекти от политиката на Тръмп. Сривовете на американския фондов пазар са очевидни. Виждаме една много необичайна ситуация, при която лихвените проценти в Съединените щати все още са много високи. В същото време доларът поевтиня. Не вярвам някой да се съмнява, че тези ефекти вече са сред причините, накарали Доналд Тръмп да направи крачка назад и временно да задържи обявените от него мита.
В същото време мисля, че е твърде рано да бъдем сигурни какво е довело до отлагането на митата. Има и друг аспект - загрижеността за американската икономиката заради непредсказуемостта и дори безумието на митническите политики на Доналд Тръмп. Нараства и много по-фундаментална тревога за фискалната ситуация в Съединените щати. Те имат много висок дълг - около 120 процента от брутния вътрешен продукт. Бюджетният им дефицит е от някъде между 6 % и 7 %.
С митата на Доналд Тръмп и други действия, предприети от администрацията му, е вероятно американската икономика да забави темпът на растежа си. Това е много, много токсичен коктейл. Не мисля, че знаем каква е пропорцията на съставките на този коктейл от мита, непредсказуемост и структурни проблеми. Това, което със сигурност знам, е, че тези три опасения водят в една и съща посока, а именно, че хората са загрижени за перспективите пред Съединените щати.
- И на глобалната икономика…?
- Абсолютно. Ако погледнем дела на глобалния растеж, който идва от Съединените щати през последните години, той очевидно е най-големият. По-голям е от китайският. Доказателство за това са глобалните икономически прогнози на Международния валутен фонд, които бяха намалени, според мен доста скромно. Мисля, че са доста оптимистични за Съединените щати тази година, защото намалиха прогнозата си само с около един процентен пункт. Прогнозата за глобалния растеж също е с около един процентен пункт надолу, под три на сто тази година. Това е наистина ниско ниво за световната икономика.
- В речта си финансовият министър Скот Бесънт остро разкритикува Международния валутен фонд и Световната банка. Има ли опасност ръководителите на двете институции Кристалина Георгиева и Аджай Банга да се окажат в ситуацията на управителя на Федералния резерв Джером Пауъл, който е недолюбван от Тръмп?
- Те със сигурност се притесняват от това. Има доста сериозни разисквания във Вашингтон за това какво би се случило със Световната банка и Международния валутен фонд, ако Съединените щати се оттеглят, по същия начин, по който очевидно го направиха от Глобалното споразумение за климата, от Световната здравна организация. Могат да се оттеглят от други международни организации.
Основното послание на Бесънт беше критично към двете институции. Той например настоя МВФ да прекрати климатичните си инициативи. Струва ми се, че това по-скоро е настояване за реформи в унисон с политиките на Тръмп. Американският финансов министър ясно разбира, че Съединените щати имат голямо влияние и в двете организации. Така че, ако Вашингтон се оттегли от тях, цената ще е много висока заради загубата на влияние в световен мащаб.
Съществува обаче рискът двете институции да бъдат разглеждани като по-малко независими. Очевидно, ако сте на мястото на Китай, ще бъдете много загрижени, ако Фондът или особено Световната банка изберат да насочат заемите далеч от Пекин заради натиск от администрацията на Тръмп. Това е много ясен риск.
- Застрашена ли е независимостта на Федералния резерв?
- За Федералния резерв е твърде рано да се каже. Тези дни Тръмп каза, че няма намерение да уволнява ръководителя на ФЕД Джером Пауъл. Има и правен казус дали президентът на Съединените щати има правомощията действително да уволнява висши служители в независими агенции или институции като Федералния резерв. Така че дори не е ясно, дали Доналд Тръмп има законно право да го направи.
Въпреки това тук, във Вашингтон, витае страхът, че Тръмп ще подкопае независимостта на Федералния резерв. По този начин очевидно застрашава ролята на долара, бъдещия икономически растеж и доверието в Съединените щати. Но мисля, че има някаква надежда, че той е осъзнал, че това би било изключително скъпо от икономическа гледна точка за него и че заради влошаващите се перспективи на американската икономиката, Тръмп всъщност не може да си позволи допълнително да прави поразии. Така че се надяваме, че той е премислил и е изоставил идеята за уволнението на Пауъл.
- Но конфликтът между двамата ще остане и това също е проблем?
- Няма съмнение, че сме изправени пред това предизвикателство. Конфликтът ще продължи, защото това, което Тръмп направи по отношение на митата, ще бъде изключително проинфлационно. Тръмп очевидно отрича такъв ефект като казва, че инфлацията няма да се повиши. Но той греши. Когато инфлацията започне да расте отвъд здравословните темпове, тогава Федералният резерв може да прибегне до повишаване на лихвените проценти или поне да не ги намалява. И като имаме предвид, че ако растежът се забави, Доналд Тръмп ще настоява Федералният резерв да намали лихвите. Това е конфликтът.
- Европа чака като всички останали, но докога? Има ли сили да се справи с тази несигурна ситуация?
- Европа, честно казано, има различни приоритети. Мисля, че основният приоритет трябва да остане осигуряването на пълна подкрепа за Украйна. Това очевидно е друг елемент от политиката на Тръмп, където има сблъсък между Европа и администрацията му. Европейците трябва да продължим да подкрепяме Украйна. Трябва да стимулираме икономиките си. Имаме голям късмет, че германското правителство обяви много голям инвестиционен пакет.
Европейската централна банка ще трябва да продължи да намалява лихвените проценти. И така ще преодолеем негативните ефекти. Но със сигурност смятам, че въздействието върху растежа в еврозоната и в целия Европейски съюз ще бъде отрицателно. Вероятно можехме да се надяваме, че тази година в еврозоната ще има растеж от около 0,7%, 0,8% от БВП. Този ръст вероятно ще е с половин процентен пункт по-нисък. Така че не мисля, че ще има рецесия, а минимален, стагниращ растеж. Но това е нещо, с което Европа може и ще се справи.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
