Гост на "Нощен Хоризонт" е Николай Милчев – поет и писател и чест гост на БНР.
Той дълги години бе учител по Български език и литература в столичното 105 училище "Атанас Далчев".
"Училището трябва да е църква, първо на нашето израстване, трябва да е църква на първата ни любов, на първите ни големи приятелства, църква на нашето образование, църква на патриотизма, на морала и на религията.
Но това, което се прави за въвеждането на предмета, свързан религията, е от как да кажа - "Зор заман"...тоест от немай накъде...Бил съм 30 години в училище и виждам, че така повече не може.
Това, което става с младите хора, това отчуждаване, пропастта, която издълбават електронните устройства, така че има нужда от някакъв коректив.
Очевидно, че хората, които са се заели с тази задача, се опитват да стане и чрез религията, морала, етиката, вероучението.
Удивителна е претенцията на хората, които са против въвеждането на религия в училището, че така се отделя училището от църквата, ами те учениците се отделиха от света!
Ако може религията да помогне в това отделяне, в агресията, е добре дошла, каза за БНР Николай Милчев.
"Но ако може вместо религия, да се въведат по-сериозни наказания в училище - това ще е още по-добре. 15 дни извинени отсъствия от родителя към ученика в училище - ами не го пускайте, изобщо на училище това дете - вземете си го вкъщи!, категоричен е той.
"Кой е казал, че фетиш е ученикът?! Фетиш е науката, фетиш е доброто! Да не се било зубрело, защото било вредно - Е как ще научиш едно стихотворение, ако не го наизустиш!?
Как ще научиш историческите факти, ако не ги научиш дословно?!
Ама като учели за историята на Исус Христос, то можело да не е така...Ами сигурно не е така, и аз сега чета религиозна литература, и на мен не ми е ясно всичко, но има неща, които ще ти помогнат да разбереш кое е добро, защото днешните млади хора не знаят какво е добро, защото няма кой да им го обясни, същото важи и за 10 те Божи заповеди..., няма кой да им ги обясни, каза още Милчев.
Милчев разказва и за Дните на паметта и помирението – днес и утре, 9 май. Отбелязват се от 2005 г. в памет на жертвите от Втората световна война. Обявени са с Резолюция на Общото събрание на Организацията на обединените нации през 2004 г., приета по инициатива на Русия и страните от ОНД.
Денят на победата над фашистка Германия се чества в някои страни на 8 май, а в други - на 9 май. Причината е в това, че Актът за капитулацията на Германия е подписан през 1945 г. два пъти: на 7 май във френския град Реймс (за което в Европа и САЩ официално е обявено на 8 май) и на 8 май в предградието на Берлин Карлсхорст (за което в СССР е обявено на 9 май). Ето защо в САЩ и в голяма част от страните в Западна Европа победата над фашизма се отбелязва на 8 май, а за постсъветското пространство празничен ден е 9 май. Резолюцията на ООН обединява двете дати в Дни на паметта и помирението."
"Когато хората не се чуват, се натрупват шумове от Космоса, казва творецът.
"Това означава, че когато хората не се чуват помежду си, те чуват собствените си страхове, чуват мълвата и клюката, предположенията, неща, които ни отблъскват още повече един от друг.
Същото се получава, когато се слушат само едни и също гласове, защото нечуването е свързано с промяна, но най-важни са връзките с хората, но само тези, които те обогатяват с нещо, разказа Милчев.
По темата слушайте в интервюто на Кармен Манукян с Николай Милчев в "Нощен Хоризонт".
