Първите български химни в чест на образованието и науката са написани в старопланинския град Елена – прочут през XVIII и XIX век търговски и културен център, чиито жители се включват активно в почти всяко важно историческо събитие през българското Възраждане. Първите автори на хвалебните текстове са просветителят и книжовник Стоян Робовски, Иван Момчилов – основател на училището в Елена (наречено "даскалоливница" от Петко Славейков), учителят Йордан Ненов и възпитаникът на училището Иван Кършовски.
Петият химн принадлежи на Стоян Михайловски: потомствен еленчанин, възпитаник на класното училище и син на изтъкнатия преподавател там – Никола Михайловски. Стихотворението "Върви, народе възродени" е завършено през април 1892 г. По това време авторът Стоян Михайловски е учител по френски език в Мъжката гимназия в Русе, където се завръща, разочарован от политиката, след като два пъти е бил избиран за народен представител. В града е известен с екстравагантно поведение: не признава правилата, често идва на работа с файтон, часовете му започват задължително след 10 часа, следва своя собствена учебна програма, отказва да се съобразява с ръководството, но… говори френски като парижанин! Текстът на химна е публикуван в списание "Мисъл" с оригинално заглавие "Кирил и Методий", подзаглавие "Проект за български всеучилищен химн" и пояснение – "Руссе, 1892 априлий 15".
Музиката към текста на Стоян Михайловски е със сигурност най-прочутата творба на изтъкнатия представител на първото поколение български композитори Панайот Пипков – един от пионерите на нашата професионална музика, капелмайстор, артист, поет, публицист, педагог и общественик. Любими на българите са и неговите песенни образци "Де е България" и "Сладкопойна чучулига". Роден в Пловдив, прекарал по-голяма част от живота си в София, Пипков преживява най-щастливите си години в Ловеч. Те са само пет, но са най-продуктивните. През 1903 г. сключва брак с любимата си – красивата учителка Надка (Натя) Стефанова. В Ловеч се раждат двамата им сина – единият е големият български композитор Любомир Пипков.
На 11 май през 1901 г. "Върви, народе възродени" е изпълнена за първи път в Ловеч като празничен химн – възхвала на светите братя Кирил и Методий и делото им за българската просвета. От следващата – 1902-ра, песента вече се пее във всички български училища.
Днес за еталонни се считат интерпретациите на Детския хор на БНР с диригент академик Христо Недялков и хор "Бодра смяна", ръководен от незабравимата Лиляна Бочева.
Снимки: arhangel.bg, БНР - Христо Ботев, Централна библиотека на БАН, БНР - Архивен Фонд
