Реално у нас темата за влизането на еврото според мен трябва да се раздели на две части. Едната е валутата като конструкция, а другата е управлението. Ако влезем в еврозоната на 1 януари 2026 г., след няколко месеца няма да си спомняме, коментира икономистът Владимир Сиркаров пред БНР.
Според него предложението на президента Румен Радев за референдум по темата "внесе още смут и по-скоро се преминава към политологичен анализ":
"По линия на запознатостта има негативна причина в това, че от много време говорим за кампания, което не се случи. Кампанията почва сега поне 10 пъти. Нормално е гражданите да се притесняват, защото еврото е голяма промяна от психологическа гледна точка. Българските граждани заслужават ясно обяснение. По тази тема е важно да се изказват експерти с голям опит – по парична политика, с работа в ЕЦБ, конвергентни доклади, а не политици".
Сиркаров посочи още, че е необходим икономически анализ и трябва да е по-сериозен в дългосрочен план.
"Експертите трябва да изберат по-добрия вариант, но няма перфектен. Например, Гърция, ако в кризата не беше в еврозоната, ситуацията сега щеше да е по-негативна", обясни икономистът в предаването "Нещо повече".
"Ние като член на еврозоната трябва да изискаме по-консервативно управление и единната валута да е по-стабилна. Много е широк дебатът и за съжаление не се води. Личното ми мнение е, че единната валута може да донесе повече позитиви, отколкото негативи. От гледна точка на конвергенция не сме достатъчно готови за влизане в еврозоната, а еврозоната е един инструмент и не трябва да е крайна цел. Всичко зависи от нас, от структурните реформи и пазара на труда.Еврото е инструмент и трябва да го използваме по най-оптималния начин, ако не го направим, няма да има позитиви", прогнозира Владимир Сиркаров.
И посочи, че е нормално хората да се страхуват от повишение на цените.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
