Либрето: Парашкев Хаджиев
По драматичната пиеса на: Рачо Стоянов
Световна премиера: 9 октомври 1966 г., Софийска опера
Действащи лица и изпълнители:
• Тихол, майстор резбар (тенор)
• Найден, негов син, резбар (бас)
• Милкана, жена на Найден (сопран)
• Живко, майстор резбар (тенор)
• Добри (баритон)
• Кольо (тенор)
• Генчо (тенор)
Първа картина
Планинско градче през 1838 г. Резбарят Найден работи върху нов чертеж в своя дом. Милкана, неговата любима, е неспокойна. Тя му съобщава, че са идвали хора с поръчка към него - украсата на олтар за нова църква. Умолява го да приеме и след това да заминат далеч от града. Идва майсторът резбар Тихол с радостната новина, че неговият ученик Живко се е върнал в градчето. За него се смятало, че е починал. Живко вече бил голям майстор резбар и носи дарове на всички свои любими хора. Пристигат още резбарите Добри, Кольо и Генчо. След малко посрещат самият Живко, който се извинява, че няма дар единствено за Милкана. Носел подаръци за своята бъдеща невеста, но го нападнали разбойници и го ограбили. Милкана казва, че няма нужда от дарове, а Найден добавя, че жена му не е очаквала от него нищо. Живко припомня на Найден, че веднъж, докато те двамата работели, три девойки дошли при тях и една от тях е била Милкана. Той иронично пита Найден дали е забравил първата си среща с годеницата си. Настава смут. Живко разказва за живота си и как непрекъснато си спомнял за родния дом. Внезапно Милкана се свлича на земята.
Втора картина
В стая на еснафа на резбарите. Добри се възмущава пред Кольо и Генчо от Живко, който е приел поръчката за нов олтар, която е дадена първоначално на Найден. Това му се струва нечестно, освен че е и непозволено според законите на еснафа. Генчо смята, че това не е просто професионално съперничество, и припомня за припадането на Милкана по време на разказа на Живко. Кольо споделя, че се носел слух как Живко и Милкана са си дали дума в миналото, а даровете, които Живко носел за годеницата си, са били тъкмо за нея. Той сам ги бил хвърлил в река Марица, като разбрал, че тя е годеница на Найден. Чува се шум. Найден и Живко са се сбили. Живко обвинява Найден, че е започнал пръв, а Найден отвръща, че единият от тях трябва да си тръгне от града, или да загуби живота си. Идват Милкана и Тихол. Младата жена застава между враждуващите. Упреква първо Найден, а след това и Живко, който от завист се опитва да разруши щастието им. Тя отрича пред всички слуховете, че му е давала дума някога. Живко унило се съгласява с това. Найден възмутен отново се спуска към него, но Милкана го спира. Сега Живко казва, че Найден не е никакъв майстор и просто копира това, което е правил баща му. Всички са възмутени от думите му. Сключва се облог. Найден държи облогът да е на живот и смърт. Живко иска който изгуби, да напусне града. И двамата ще изрежат таваните на две от стаите в новата къща на Кольо. Еснафът ще прецени кой е по-голям майстор.
Трета картина
В къщата на майстор Найден. Става късно и Милкана и Тихол се притесняват за Найден. Откакто е сключен облогът, Найден е посърнал и отслабнал. Милкана иска да избягат от града, със сълзи на очи убеждава Тихол, че е невинна за това, в което я обвиняват хорските приказки. Идва майстор Добри и казва на Тихол, че Найден не работи, а по цели дни скита по гората. Ако го кара така, ще загуби облога. Живко пък по цял ден реже. В това време се връща Найден. Той е мрачен и сърдит. Майстор Добри доброжелателно го съветва да работи, но младият човек е разкъсван от колебания и съмнения. След като Добри си отива, Найден моли баща си да повика Милкана. Когато тя идва, Найден с нежност говори за любовта им, потъва в спомените си за сладките им мигове. Изведнъж той се опомня. При мисълта, че Милкана е дала дума на Живко и може би и досега го обича, Найден е обхванат от див гняв. Той я разпитва и нагрубява. Милкана го убеждава, че между нея и Живко не е имало нищо, но това още повече разпалва неговата ревност. Грубо я блъска на земята. Тогава Милкана, обзета от гордост, му казва, че той е жалък и нищожен, понеже не смее да се бори с Живко, затова се нахвърля върху нея. Обезумял от мъка и ревност, Найден с изваден нож се спуска към нея, но в този момент влиза привлеченият от шума Тихол, който успява да хване ръката на сина си.
Четвърта картина
В къщата на Кольо. Живко излиза от стаята, чийто таван украсява. Не е доволен от работата си. Майстор Добри носи длета за Найден, но него го няма там. Добри е изпълнен със съжаление, тъй като за него е ясно, че младият мъж вече губи облога. Живко казва, че Найден е слаб. Майстор Добри се опитва да поговори с Живко и да го увещае да се откаже от борбата си, споделя, че Найден в нищо не е съгрешил, за да му разстройва така живота. Добри дори добавя, че снощи Найден бил вдигнал нож срещу Милкана. Тази вест предизвиква изблик на злобна радост у Живко. Той набързо се сбогува с майстора и влиза в стаята, обзет от желание за работа. Учуден от поведението на Живко, Добри си отива. На чардака се изкачва Милкана. Тя се доближава до стаята на Найден и вижда, че го няма. Тогава бързо отива до вратата на Живко и почуква. Живко с удивление вижда Милкана. Развълнувана, тя му разказва как в продължение на пет години го е чакала да се върне, но след вестта за неговата гибел дава дума на Найден. Милкана го моли да замине, но той предлага да избягат заедно. Младата жена отказва, тя не може да погази името и честта си. Уверява Живко, че за нея няма да е никак лесно, но нека той замине оттук. Разбрал, че тя още го обича, той я грабва в обятията си и обещава да се махне завинаги. В този миг се появява Найден. Изпълнен от тежки мисли, той бавно отива към стаята си. Изведнъж погледът му пада на прегърнатите Милкана и Живко. Потресен, той вади револвера си и я убива.
