Сдружение КАЖИ ("Кампании и активизъм за животните в индустрията") отбеляза наскоро своя 8 рожден ден. КАЖИ е българска организация с нестопанска цел, основана с цел защита на животните и фокус върху индустриалното животновъдство.
Мисията на сдружението е да предотврати страданието на възможно най-много животни, като влияе за въвеждането на системни социални и законодателни промени. КАЖИ цели промяна на обществените нагласи и начина, по който хората третират животните.
Повечето от кампаниите на организацията са насочени към индустриалното животновъдство, защото то има отношение в най-значителна степен към благосъстоянието на най-много животни.
КАЖИ е организаторът на "Националната гражданска инициатива за забрана добива на ценни кожи в България", а също и на кампаниите: "Забрана за фермите за кожи в България и ЕС", "Разперени криле", "Да спрем гушенето" и "Без тестове върху животни".
КАЖИ е автор и на предизвикателството "Опитай 22".
Разговарям с Петя Алтимирска – председател и основател на КАЖИ за непрестанните битки и постигнатите победи.
"КАЖИ беше основана заради факта, че в България стартира изграждането на една много голяма ферма за норки до Стара Загора. Капацитетът ѝ беше 400 000 норки годишно.Това беше заявеният в инвестиционното им предложение капацитет. Тогава започнаха протести, много големи протести и се събрахме група приятели, които решихме да направим нещо повече от протести. Решихме да инициираме предложение за законова промяна, с което да предложим да се забрани въобще бизнеса с ценни кожи в България.Това беше първата кампания и поводът да се основе "КАЖИ" преди 8 години. Фермата за норки до село Маджерито започна работа през 2016 г.
През 2015 г. беше внесено тяхното инвестиционното предложение. През 2017 г. основахме КАЖИ.
През есента на 2017 г. заснехме кадри от фермата, които пуснахме в интернет, те показваха по какъв начин се отглеждат животните вътре, показваха ужасяващите условия с много ранени и мъртви животни в клетките. Кадрите все още могат да се намерят онлайн на нашите канали.Тези кадри наистина бяха покъртителни и събудиха много сериозен обществен интерес. През януари месец 2018 г. инициирахме първата национална гражданска инициатива за забрана на фермите за ценни кожи в България. Кампанията събра само за 3 месеца над 51 000 подписи, които бяха внесени в Народното събрание. Парламентът тогава се ангажира да разгледа законопроекта. И есента на 2018 г. беше внесен законопроекта за първи път, беше внесен от независим депутат тогава.
За съжаление този законопроект 6 пъти се внася през последните 8 години, но никога не е стигал до гласуване в пленарната зала. Затова още в самото начало ние решихме да търсим още възможности за забраната на фермите за кожи и въобще за прекратяване на тая дейност."
Години наред говорим в предавания на БНР за нуждата от забрана на фермите за ценни кожи, но нека накратко да обясним защо е важно да няма такива ферми.
В Европа те вече почти не съществуват, в последните години бяха закрити стотици ферми.
ПА: Най-напред заради отношението към животните.Защото те са наблъскани по много животни заедно в много тесни клетки. Тези животни се отглеждат единствено и само заради кожата им.
Норките живеят само 8 месеца.
ПА: Точно така. Раждат се през пролетта и ноември месец ги убиват и одират. Като труповете се изхвърлят след това.
Всяка година се норките биват размножавани през януари, това е жизненият им цикъл.
Като казваме, че труповете се изхвърлят, трябва да споменем, че дори изхвърлянето на труповете не беше регламентирано. С това се замърсяваше не само село Маджерито, но и околностите.
400 000 норки беше предвиден да бъде капацитетът на фермата до село Маджерито, в годините по колко норки се отглеждаха във фермата?
ПА: Фермата стартира с около 10 000 животни, като до преди няколко месеца, докогато работеше, поддържаше капацитет от около 130 000 норки. Имаше възможност да отглежда толкова.Ние предполагаме, че около 100 000 норки през всяка година всъщност е имало във фермата.
Хубавата новина, всъщност това е най-голямата победа, която сме достигнали до момента за тези 8 години, е, че във България вече няма ферми за норки.
Фермата за норки в землището на село Маджерито, община Стара Загора не работи. Обикновено през пролетта се раждат бебетата норки. Вие от КАЖИ как разбрахте, че фермата не работи?
ПА: Това бяха слухове, които стигнаха до нас преди около месец и решихме да ги проверим, да разберем дали действително е така. Не само проверихме по различни канали, а самите ние отидохме и заснехме от оградата на фермата кадри вътре дали има животни в клетките, в сградите и така нататък. Фермата е запустяла.
Отвън може да се види, защото сградите на фермата имат мрежи и през тях с хубав обектив се вижда. Не сме прониквали вътре. Но така или иначе, самата ферма е запустяла.Дори пазачът каза, че тя не работи. Това е пазач, който охранява фермата за пилета, двете ферми са в непосредствена близост. Едни и същи са собствениците на фермата за норки и на фермата за пилета.
Фермата за пилета продължава да работи, но за норките не.
Собственикът на фермата за норки е собственик и на най-голямата птицеферма в България.
али са преместени някъде животните, които са били там?
За да се родят бебета норки, в момента там би трябвало да има възрастни заплодени норки.
ПА: Но няма. В момента няма никакви живи животни там.
Какви са предположенията за затварянето на фермата?
ПА: Естествено, трябва да научим повече информация от компетентните органи. Ние от КАЖИ сме изпратили заявление за достъп до информация до БАБХ, с което искаме да ни се даде информация кога е затворена фермата, какви са причините, имат ли преместване на фермата в друго населено място или смяна на дейността, съществуват ли други такива ферми в България, издавано ли е разрешение за експлоатация на ферми не само за норки, но и за други ферми за кожи като цяло. И въобще искаме всякакви документи за тази ферма.
Очакваме да получим тези документи и тогава ще изпратим повече информация до медиите, но има твърде много причини поради които тази ферма може да не работи. Знае се, че в целия европейски съюз тази индустрия намалява.Намаляват не само обектите за ценни кожи, намалява и продажбата на такива продукти. Намалява и търсенето. И това е благодарение на голямата обществена реакция по отношение на фермите за кожи.
Да напомним, че имаше голяма европейска кампания.
Тя колко подписа събра и беше ли внесена в Европейския парламент?
ПА: Европейската гражданска инициатива е инструмент за промяна на европейското законодателство и събра над 1 милион и 500 000 подписа. Един милион подписа е достатъчен, за да се счита за успешна една европейска инициатива.
Тогава тя става задължителна за разглеждане в Европейската комисия. Тази инициатива е на дневен ред в ЕК. Тя ще бъде разгледана в близките една-две години и се очаква да има промяна.
Европейската комисията се е ангажирала и започва работа по стратегия, за да се промени регламентът. На този етап от ЕК са направили оценка за въздействието на забраната на фермите за кожи.
Тук трябва да кажем, че не става дума само за забрана на фермите, тук се забраняват и продажбата на продукти от такъв тип обекти, така че тази инициатива ще доведе до огромни промени.
Може би това е една от причините за затварянето на фермата в България. Обаче другата причина, която най-вероятно може да е в основата на затварянето на фермата и въобще за това да няма и нови такива ферми, е, че години на ред в България учените работят заедно с нас за да докажат популацията на американската норка извън фермите. От фермите норките бягат, много често те създават дива популация, но те са неместен, инвазивен вид в списъка на най-опасните инвазивни видове за цяла Европа, защото това е американска норка. Тя може да нанесе изключителна вреда върху местното биоразнообразие.
И в България през годините на съществуване на фермата за норки имаше случаи с избягали животни. Имаше сигнали от хора, живеещи в близките до фермата къщи за изядени от норки кокошки, овце и други стопански животни. Даже и кон беше ухапан от норки.
ПА: Стотици сигнали сме получавали. Имаше и нахапан кон, да. Благодарение на всички тези сигнали, на усърдната работа на учените от ИБЕИ БАН, по-специално на доцент Йордан Кошев, който доказа инвазивността на американската норка. И на базата на неговите научни статии и на проучванията на неговия екип, беше издадена заповед от министър Борислав Сандов през юни 2022 г., с която се забранява развъждането и вносът на вида американска норка на територията на България.
След обнародването на тази заповед, тя беше обжалвана по съдебен ред. Миналата година, през април, заповедта беше потвърдена от административния съд на София-град, след което норковъдите обжалваха и пред върховния административен съд.(ВАС).
На 16 април 2025 г. ВАС дава ход на делото по касационната жалба на норковъдната индустрия срещу потвърдената от първа инстанция заповед на МОСВ за забрана на развъждането и вноса на американската норка (Neogale vison)
КАЖИ е ответна страна по това дело (N 9959 от 2024 г).
Ако съдът потвърди заповедта, в България повече няма да могат да се отглеждат или внасят американски норки. Американската норка е инвазивен вид за нашата страна, който нанася сериозни щети върху екосистемите. Няма нито един основателен аргумент срещу заповедта на министър Сандов. Научни факти доказват, че американската норка е опасна за българската природа и е непоправимо вредна за местното биоразнообразие. Фермите за норки са източник на страдание за милиони животни и причиняват тежко екологично замърсяване.
Изпълнението на заповедта не само ще защити природата, но ще бъде и огромна морална победа – краят на жестока индустрия, напълно излишна в съвременното общество.
Петя Алтимирска продължава:
"ВАС е последната инстанция. Имаме достатъчно основания да мислим, че решението на съда ще бъде в потвърждение на заповедта.
Няма още излязло решение на ВАС, но има твърде много аргументи в полза на тази заповед. Смятаме, че това дело може би е още една от причините, довели до затваряне на фермата.
В момента, в който последната съдебна инстанция потвърди заповедта на министъра, тя ще влезе в сила.
А когато решението на ВАС влезе в сила, никой няма да може да развъжда норки, защото заповедта забранява развъждането и вноса на норки в цялата страна.
Норковъдите може да се преценили рисковете. Това е една от хипотезите за затварянето на фермата за норки.
Друга хипотеза за затварянето на фермата до село Маджерито е свързана със заболяванията при норките. Известно е, че норките много често се заразяват със SARS-CoV 2 – вируса на Covid 19 и така стават негови разпространители.
Също норките се заразяват и с птичи грип, който все по-често започва да се открива и у бозайници, и във ферми за норки. Този вирус вече се е прехвърлил от птиците към бозайниците, което е голям проблем."
И вероятно близостта на птицефермата с фермата за норки не е случайна за това разпространението на птичия грип.
ПА: Големият риск за това прехвърляне на вируса на птичия грип към бозайниците предполага, че той може да се прехвърля и към хората. Това е една от причините на много места вече да са бъдат затворени ферми за норки.
В Дания точно в пика на пандемията, през 2020 година имаше научни изследвания, че вирусът е прескочи от норки към хората, които са се грижили за тях, работници в тези ферми, които са се заразили не от други хора, а от самите норки и специално в Дания фермите за норки бяха закрити тогава.
ПА: Да, тогава 800 - 1000 ферми затвориха в Дания поради тази причина, вирусът на COVID 19 мутира – след като се прехвърли върху норката, той мутира, след това се прехвърля върху човека и така става едно препредаване и ваксините всъщност не можеха да работят.
Очакваме отговор от изпълнителния директор на българската агенция за безопасност на храните, доктор Светлозар Патарински. Заявлението на КАЖИ за достъп до обществена информация е изпратено на 25 април 2025 с шест въпроса. Те са:
1. Функционира ли към момента фермата за норки разположена в землището на село Маджерито община Стара Загора?
2. Ако фермата за норки там не функционира, моля да бъде посочена датата от която е била преустановена дейността и както и причините за това.
3. Променено ли е местоположението на фермата за норки и дали тя е прехвърлена в друг обект заедно с дейността си? Ако да, къде?
4. Съществуват ли към настоящия момент други ферми за отглеждане на животни за добив на кожи в България? Ако да, моля да бъдат посочени техния брой, видове животни, капацитет и местоположение.
5. Издавано ли е разрешение за изграждане на експлоатация на нови ферми за отглеждане на животни, за добив на ценни кожи в последните пет години?
Защо от КАЖИ питате за последните пет години?
ПА: Защото ние имаме отговори на същите въпроси от преди 2-3 години.
И като последна точка, вие от КАЖИ настоявате да ви бъдат предоставени документи, с които БАБХ разполага, например, удостоверения за регистрация или дерегистрация на животновъден обект, издадени или отнети разрешителни, лицензии и други.
ПА: Искаме информация и за съответна кореспонденция по тези въпроси, защото до нас стигна информация, че във фермата е имало проверки, не знаем на какви основания са били, но е възможно те да са били направени по сигнали. Много е възможно да е открито нещо нередно в тази ферма и това също да е причина тя да затвори.
Тази битка за забраната на добива на ценни кожи още не е свършила, но кои други битки спечелихте?
ПА: Ние ще продължим да работим, докато не се приеме законодателство, с което да се забрани отглеждането на животни за ценни кожи, както на национално ниво, така и на европейско ниво и да изчезнат всички обекти за ценни кожи в целия европейски съюз.
Имаме много други кампании. Една от големите заслуги, които КАЖИ има през тези 8 години е, че успяхме да се преборим за тази заповед, издадена от министър Сандов, като в това работихме много усилено с учените от ИБЕИ - БАН и тази колаборация показа, че това е една успешна формула за каузи - за граждански, за зелени, за екологични каузи, за хуманни каузи.
Една друга ваша кауза вече има успех. КАЖИ сключи договор с Лесотехническия университет в София за прекратяване на използването на животни за опити в две от дисциплините на университета – "Физиология" и "Патофизиология".
Благодарение на този договор животите на 500 животни годишно ще бъдат спасени, защото животни няма да бъдат използвани за опити в Лесотехническия университет.
ПА: Науката без опитни животни" е голяма кауза на организацията ни. Това е първата ни победа на КАЖИ в тази област, но предстоят още, защото сме в комуникация и с други университети. Друго нещо, което в последните месеци получи популярност, това е, че всъщност ние от КАЖИ разкрихме и разбихме мрежа за разпространение на садистични видеоклипове със заснети действия с изтезаване на животни до смърт.
Сдружение КАЖИ и Българските елфи, разкри мрежата за жестокост към животни във платени порнографски видеа. 26-годишната жена и 35-годишния мъж, които са обвинени за извършване на мъчения и убийства на животни бяха открити и арестувани.
ПА: Чакаме наказателното производство срещу извършителите, в момента се водят следствени действия.
От КАЖИ започнахте инициатива за увеличаване на максималният срок, който предвижда закона за изтезание и тормоз на животни, който до момента е до 4 години затвор. Вашето настояване за каква мярка е?
ПА: След разкриването на този случай, министърът на правосъдието инициира работна група, която да предложи изменения в наказателния кодекс за промяна на наказанията за причиняване на жестокост към животни.
Тази работна група в момента работи ли?
ПА: Тя си свърши работата, тя направи законопроект, който вече е внесен в Народното събрание.
Какво предвижда новият законопроект?
ПА: Не е само един. Има общо 5 законопроекта, всичките са с различни текстове, но всички предвиждат увеличаване на наказанието.
Аз лично не съм юрист.Считам, че наказателното право е много сложна материя, за да мога да анализирам. Но очакваме пробив. Там ще има със сигурност промяна на наказанията.Те трябва да бъдат пропорционални, трябва да бъдат справедливи и ефективни, за да имат превантивна функция.
Тоест да очакваме този законопроект да влезе в пленарна зала?
ПА: Да, тези няколко законопроекта ще се разглеждат, предполагам, заедно и тогава вече ще се види кой от текстовете ще бъде приет и какви изменения ще има в наказателния кодекс по отношения на жестокостта към животните. Също има и няколко други изменения, които са свързани с използването на специални разузнавателни средства, с които могат да се разследват престъпления срещу животни.Специално такъв тип престъпления ще могат да се използват СРС за тяхното разследване. В случай, че този текст се приеме. Има и още един текст, който е са отнася до боевете с кучета, там също ще могат да се използват специални разузнавателни средства.Има още текстове, които са свързани в наказателния кодекс."
Това са само част от битките и победите на КАЖИ за тези 8 години. Предстои още много работа за организацията.
Ако хората искат да ви подпомогнат, как може да го направят?
ПА: Ние сме изцяло независима организация, за да запазим нашата независимост, разчитаме на дарения от страна на обществото. Приветстваме абсолютно всеки, който желае да ни подкрепи и да направи дарение, или да се свърже с нас, ако има някакви конкретни предложения.
Някои хора ни предлагат експертизата си, други предлагат различни неща, всеки човек би могъл да помисли какво може да предложи, за да направи нашата работа по-лесна. Набираме и доброволци, но даренията са много, много важни, за да можем да продължим работата си за животните, а тя наистина е много голяма.
Пълната победа ще дойде тогава, когато българският парламент постанови пълна забрана за отглеждане на животни за ценни кожи у нас, а също забрани и вноса им. Дотогава продължавайте да подкрепяте КАЖИ, а ние от "Аларма" ще бъдем до тях във всяка една тяхна битка, защото спасените животи са безценни, дори и ако са на животни.
