Миналата седмица, на Софийския пролетен панаир на книгата, гости бяха няколко много интересни световни писатели. Единият от тях - португалецът Гонсало М. Тавареш не е непознат на българската публика. Сред книгите му, които нашите читатели високо оцениха са "Кварталът" и "Дневник на чумата".
140 издателства в Пролетния панаир на книгата пред НДК
Произведенията на Гонсало са преведени на повече от 30 езика, името му често е споменавано като бъдещ Нобелов лауреат за Португалия. Срещата ми с португалския писател започва с въпроса как хората на изкуството намират начини да променят света?
В един от популярните си романи Гонсало М. Тавареш кръщава героите си с имена на известни творци като Итало Калвино, Анри Бретон и Томас Елиът. Така създава своята книга "Кварталът".
"Започнах със следната идея - като читател, да отдам почит на тези известни артисти. От друга страна исках да създам един утопичен квартал, където тези ексцентрични герои живеят, далеч от глупостта на света. Така виждаме още един начин да избягаме, поне за малко, от трудното време – като създадем една различна реалност.
Изкуството може да се използва за много цели. За мен основни са две. Едната от тях е да ни отдалечи от суровата действителност. „Кварталът“ е добър пример за това. Но отдалечавайки ни, изкуството ни помага и да разберем по-добре света. Имам една друга книга, която демонстрира това – "Матео остана без работа"."
Гонсало си спомня за времето на Ковид 19, когато започва да пише "Дневник на чумата".
"Това бе един много брутален процес. Писах книгата от март до юни 2020-та година. Това бе най-обърканото време на пандемията. Пишех ежедневно, след което пращах написаното още в един през нощта на един от ежедневниците в Португалия. Текстът се появяваше в изданието в седем сутринта. Пишех за всичко, което преживявам. Бях нещо като военен репортер, но представях случващото се по време на пандемията. Мисля, че успях да уловя ефективността на момента. Пращах текстовете и до преводачите си по света – в Испания, в Англия, в Гърция, в България. Книгата бе преведена бързо в 18 страни. Всички преживявахме едно и също и хората усетиха написаното. Започнах да получавам обратна връзка от читателите – те ми разказваха какво се случва в техните държави.
Започнах да пиша дневника, за да се успокоя и концентрирам. Като всички останали бях уплашен от случващото се. Помня, че не можех да чета нито поезия, нито проза. Пишех по това време нов роман. Трябваше да прекъсна това и да започна „Дневник на чумата“. Не можех да мисля за нищо друго."
Как се промени човечеството след пандемията? Какво разбрахме и... какво пропуснахме?
"Все още не сме видели всички последствия от пандемията. Различни поколения израстваха по времето на Ковид 19. Политически, по света хората трябваше да следват определени правила. Трябваше да спазваме дистанция, а по масите в заведенията бяха допускани по един – двама души. Това бяха мерки, които навлизаха в личното пространство на всеки един от нас. За добро или зло, пандемията ни показа, че хората могат да се подчиняват."
Ето как изглежда и житейският път на един писател - философ.
"Обсебено пишех почти през цялото време от 18-тата до 30-тата ми година. В този период написах много книги. Когато намерих издателството, което да публикува мои трудове, вече имах готови няколко романа. Издавах по няколко книги на година, в различни жанрове. Процесът на писане при мен е много самотен. Пиша сутрин, изключвам телефона си. В този период съм напълно недостижим. До 18-тата си година бяха раздвоен между футбола и математиката. Литературата много майсторски се вмъкна между тези два свята. Моята лична биография влияе много силно на историите ми."
С разказ за първите стъпки на писателя завършва интервюто с португалския автор Гонсало М. Тавареш.
Още слушайте в интервюто на Иван Русланов с Гонсало М. Тавареш в "Понеделник вечер".
