Европейската централна банка понижи отново трите си основни лихви с по 25 базисни пункта всяка, като това е осмото тяхно намаление от юни 2024 г. насам, когато ЕЦБ стартира цикъл на постепенно разхлабване на паричната и лихвена политика с оглед достигането и дори подминаването на целевото инфлационно ниво от 2 на сто.
ЕЦБ също така понижи прогнозите си за инфлацията през настоящата година и запази оценката си за относително слаб икономически растеж.
Лихвените проценти по депозитното улеснение, основните операции по рефинансиране и пределното кредитно улеснение се понижават съответно до 2,00%, до 2,15% и до 2,40%, считано от 11-ти юни 2025 г., посочи ЕЦБ.
Банката отбеляза, че днешното решение, по-специално това за намаление на депозитната лихва, която задава курса на паричната политика, се основава на актуализираната оценка за инфлационната перспектива, динамиката на основната инфлация и доброто функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика.
ЕЦБ посочи, че в момента инфлацията е на равнище около 2%, което е средносрочна цел, определена от нейния Управителен съвет, като се очаква тя да стабилизира трайно около това средносрочно целево равнище.
Банката също така ревизия надолу прогнозата си за инфлацията през 2025 г. до 2% (от 2,3% предишна оценка през март) главно поради допускания за по-ниски енергийните цени и по-висок обемен курс на еврото. За 2016 г. се очаква инфлацията да спадне допълнително до 1,6% (спрямо 1,9% през март), след което да се върне към 2% през 2027 г.
Експертите на банката очакват основната инфлация (без цени на храни и енергия) да достигне 2,4% през 2025 г. и до 1,9% през следващите две години, което е почти без промяна спрямо мартенските прогнози.
В същото време ЕЦБ запази непроменена прогнозата си за растеж на реалния БВП в еврозоната с 0,9% през 2025 г. заради по-силното от очакваното първо тримесечие в съчетание с по-слаба перспектива за икономиката до края на годината. Банката прогнозира слабо ускоряване на растежа до 1,1% през 2026 г. и до 1,3% през 2027 г.
Макар да се очаква несигурността, свързана с търговските политики, да възпира бизнес инвестициите и износа, особено в краткосрочен план, нарастващите държавни инвестиции в отбрана и инфраструктура все повече ще подпомагат растежа в средносрочен план. По-високите реални доходи и стабилният пазар на труда ще дадат възможност на домакинствата да увеличат разходите си. Наред с по-благоприятните условия за финансиране това би трябвало да направи икономиката по-устойчива срещу сътресения в глобален план, посочва ЕЦБ след края на днешното заседание.
В условията на висока несигурност експертите на ЕЦБ подложиха на оценка и някои от механизмите, по които различни търговски политики биха могли да се отразят върху растежа и инфлацията при някои алтернативни илюстративни сценарии, като тези сценарии ще бъдат публикувани в експертните прогнози на уебсайта на централната банка.
Според този сценариен анализ, по-нататъшно ескалиране на напрежението в търговията през следващите месеци би довело до стойности на икономическия растеж и инфлацията под базовата прогноза. Обратното, ако напрежението в търговията бъде преодоляно и изходът е благоприятен, растежът и – в по-малка степен – инфлацията биха надхвърлили заложените базови прогнози.
УС на ЕЦБ потвърди за пореден път, че е решен да осигури трайно стабилизиране на инфлацията на средносрочното целево равнище от 2 на сто, като и че по-нататъшните решения за лихвените проценти ще се основават на постъпващите данни, заседание по заседание, особено в сегашните условия на изключителна несигурност.
Решенията за лихвените проценти ще се основават на оценката за инфлационната перспектива с оглед на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и доброто функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика.
ЕЦБ отново посочи, че не се ангажира предварително с определена траектория на лихвените проценти преди следващите заседания.
