Жителите на Ямбол не само знаят, но и харесват девиза на своя град.
„Ида от древността, отивам в бъдещето!“ - какво по хубаво от това да имаш минало и да имаш бъдеще... Да си знаеш корените, това е най-важното!“
Девизът на Ямбол „Ида от древността, отивам в бъдещето!“ е споменат за пръв път в публикация на местния вестник „Тракиец“ от 3 март 1935 г. Тогава на първа страница издателят и виден общественик Тотю Брънеков предлага своята идея за девиз на Ямбол, успоредно с виждането си какъв да бъде герба на града, разказва Светлана Бъчварова от Държавния архив в Ямбол.
„Брънеков предлага няколко елемента, които трябва да съдържа гербът – фигурата на богинята Диана като символ на града; фазан, тъй като градът е бил прочут с отглеждането на фазани; павилиона на минералната баня като символ на курорт и подземни богатства; сноп жито и грозде и домашно животно, тъй като Ямбол е земеделски и скотовъден център; и крепост, за да става ясно, че е градско селище. Предлага се и девиз, защо да не е „Ида от древността, отивам в бъдещето!“.
Според Брънеков гербът и девизът са символи, които обединяват представите за града, а също така ценен елемент за известност и стопански напредък. Така историята на двата символа се превръща в обща история. Започват да валят предложения, а темата за герба се прехвърля и в общинския съвет. До днес остава загадка как се стига до този, който става популярен - на художника Иван Славов. Сагата не спира до тук, а се прехвърля на софийска почва. През 1937 г. на страниците на вестниците „Слово“ и „Зора“ се разгаря остра полемика по повод герба на Ямбол. Проф. Харалампи Тачев, известният наш художник, декоратор и експерт в областта на хералдиката, не одобрява нито герба, направен от Иван Славов, нито девиза на Брънеков.
„Смята, че девизът е прекалено дълъг и не може да се събере на един ред – девизът трябва да е кратък, например - „От миналото към бъдещето“. Следва остра статия на страниците на „Тракиец“ отново от Тотю Брънеков, който защитава своята идея за герб, съгласява се, че проектът на Славов е претрупан, че фабриката, колесницата и др. обекти нямат място в герба на Ямбол, но не се съгласява за намаляване на девиза. Следва писмо от Харалампи Тачев, изпратено до вестника и впоследствие публикувано, където професорът обяснява, че не е искал да оспорва идеята на Брънеков, препоръчал корекции върху герба от гледна точка на експерт по хералдика – когато опитен хералдист погледне герба, той ще го разшифрова и дори ще поиска да проучи историята и бита на този град. В този смисъл е поискал сюжетите да бъдат по-рафинирани и пригодени за хералдическо изобразяване. Накрая дава пример с герба на София, във вид, който е направен позволява да се поставя на книжа и различни документи. Впоследствие гербът се променя, става по-стилизиран, но девизът се запазва“, подчертава Бъчварова.
Повече по темата чуйте в звуковия файл.
