4
Националният етнографски музей към БАН представя новата си изложба "Звездно небе – митология и наука", която обхваща познанието за Космоса от древността до днес и разглежда митологията, древните вярвания и дълбоките познания за небесните тела на средновековните ни книжовници, за да достигне до иновациите на съвременните българските учени, които са малко познати на широката аудитория, но допринасят за развитието на астрономията в световен мащаб дори и днес. Инсталацията ще бъде достъпна за посетители до май 2027 г. и представлява широкомащабно изследване, представено от интердисциплинарен екип, който с помощта на високите технологии потапя зрителя в едно наситено сетивно преживяване.
"Професор, който се занимава с космическите технологии, около 5 часа разглежда изложбата, докато прочете, изслуша и изгледа записаните аудио и видеоматериали и наистина остана възхитен, а 25-годишен софтуерен специалист възкликна: "Браво за вашата работа! Ето такива неща искам да виждам в българските музеи" – разказва ни гл. ас. д-р Илия Вълев от ИЕФЕМ към БАН.
Самата изложба е разделена на три части – по този повод ученият обяснява:
"Първата, на практика разглежда историята на астрономическото познание по нашите ширини. Рубриката "Древни обсерватории" представя познанията за звездното небе на древните хора; продължава с първите писмени източници; традиционните практики за отмерване на времето и навигацията; представата за небесните тела в трите основни религии – юдаизъм, християнство и ислям и тяхното отношение към звездното небе. Завършва с началото на същинското астрономическо образование, развитието на астрономията в България, научните открития на българските учени, полетите на нашите астронавти, изпращането в космоса на песента "Излел е Делю хайдутин" в изпълнение на Валя Балканска и многото съвременни български апарати, които са в орбита.
Втората част разглежда всички обекти от звездното небе, интересните явления и как са си ги обяснявали нашите предци. Представени са кометите, метеорите, планетите и дълбокият космос. Третата част е импровизиран планетариум – звездна зала, в която се прожектира филм, специално монтиран за изложбата, който прави ретроспекция от наземните любителски астрономически наблюдения, през професионалните телескопи, за да се стигне накрая до космическите полети отвъд земното притегляне."
Изследователят подчертава, че още през Средновековието будните български книжовници са знаели много неща за Космоса и небесните тела – за тяхната форма и движение. Свидетелство за това са редица текстове от това време . Някои от тях от IX – X век – "Шестоднев" от Йоан Екзарх и "Симеонов сборник" – също присъстват в изложението. През следващите месеци изложбата на Националния етнографски музей ще предостави и допълнителна информация на посетителите:
"Така се стремяхме да направим изложбата, че да въздейства на всевъзможно повече сетива. Използвали сме игра със светлините, подбрахме специални цветове, за да могат да навяват представа за космическо пространство. Същото правят и звуците, които са вплетени чрез медиите ни. Нашият музей е в центъра на София и на практика нашите посетители са 50% българи и 50% чужденци. По тази причината и изложбата е преведена и на английски език, за да може всеки посетител да разбере темата, която е разработена съвместно с Института за астрономия, Института за космически изследвания, Катедрата по астрономия на СУ, Националния политехнически музей, Националния музей на образованието, Народната астрономическа обсерватория "Джордано Бруно", Димитровград и Астрономическата обсерватория в Хасково. Предвиждаме към нея да се направят отделни образователни програми и открити лекции за всякаква публика – ученици, студенти и възрастни. Една от лекциите може би ще е свързана с полетите на нашите космонавти, с изобретяването на първата космическа оранжерия и с няколко от любопитните космически апарати, които изпращаме от наша страна в космоса."
