На днешния ден, 26 юни, честваме паметта на свети Давид, цар Български и св. Давид Солунски
Св. Давид бил е най-големият от четиримата синове на комит Никола и брат на Цар Самуил и велможа от югозападната част на Първото българско царство, през втората половина на X в. През 976 г., заедно с братята си, повежда борба срещу Византия за да освободи източните предели на царството, завладени пет години по-рано от византийците. Според някои сведения, Давид е владетел на областта между реките Вардар и Бистрица и умира през 976 г. или малко по-късно.
Името му е записано като цар и светец още в Зографския поменик, запазен в препис от 1591/1592 г., а българският възрожденец Христофор Жефарович (1690-1753), поставя "свети Давид, цар Болгарский" в списъка на средновековните ни владетели и рисува негов портрет в своята „Стематография“ (1741 г.).
В "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски (1762 г.) Давид фигурира също като светец, царувал преди брат си Самуил, като "доброволно оставил престола и мирската слава, възприел смирения монашески чин и завършил свято и богоугодно своя живот. И мощите му били в град Охрид цели и нетленни".
Подобни разкази откриваме в "Зографската история" от 60-те години на XVIII в. и онази на йеросхимонах Спиридон от 1792 г., а стенописи на "светия цар" се изобразяват в редица български възрожденски църкви.
В памет на най-големия си брат Давид и на родителите си Никола и Рипсимия, българският цар Самуил поставя през 993 г. каменен надпис, открит в черквата от Х век, при село Герман, до Преспанското езеро.
Св. цар Давид Български е под №12 в Именника на българските светии.
Иконният му лик може да се види в притвора на главната църква в Зографския манастир – Света Гора, рисуван от Митрофан Зограф.
В България, Захари Зограф го изобразил в Троянския и Рилския манастири. В една църковна книга е нарисуван на икона с книжен свитък в ръка с надпис: "Всяко царство, което се разделя само в себе си, ще запустее".
В днешния ден честваме и свети Давид Солунски, подвизавал се в манастира на светите мъченици Теодор и Меркурий. Впоследствие, близо до град Солун, той си построил колиба под бадемово дърво и живял в нея 70 години в непрестанна молитва, строг пост, жега и студ. Постигнал безстрастие и бил като ангел в плът. Получил от Бога дара на чудотворство и изцелявал мнозина от болести. Съветвал духовно всеки, който идвал при него.
Починал около 540 г.
Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".
