Eмисия новини
от 21.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Кирил Вълчев: Журналистите няма да бъдат заменени от изкуствения интелект

В Лондон отбелязаха годишнини, свързани с БНР и БТА

Милен Митев: Ще запазим мястото си в съзнанието и в сърцата на нашата аудитория

| Репортаж
Генералните директори на БНР и БТА Милен Митев и Кирил Вълчев
Снимка: Веселин Паунов
Чуй новината! Чуй новината:

В салоните на българското посолство в Лондон бяха отбелязани 60-ата годишнината на българското списание за литература, изкуство и култура "ЛИК", издание на Българската телеграфна агенция, както и 90-ата годишнина на Българското национално радио. На събитието присъстваха генералните директори на двете най-стари обществени български медии. Домакин и организатор беше Българският културен център в Лондон, оглавяван от Светла Дионисиева.

Събитието протече при голям интерес в присъствието на посланик Тихомир Стойчев и много гости, беше богато илюстрирано с кратки видеа за юбилейния брой на "ЛИК" и тематичния брой на списанието, с който през февруари беше отбелязана 90-тата годишнина на БНР. Видео обръщение от София направи доц. Георги Лозанов – сегашен главен редактор на "ЛИК". Дамата генерални директори – Кирил Вълчев на БТА и Милен Митев на БНР – запознаха присъстващите с интересната история на двете медии и дългогодишното сътрудничество между тях

Снимка: Веселин Паунов

За доброто настроение се погрижи с виртуозните си изпълнения на пиано Марио Ангелов, чиято активна професионална кариера е свързана основно с Българското национално радио. БНР предложи и две изложби: "По стъпките на Сирак Скитник 2024" и фотоизложбата "90 години БНР – Радиото на поколения българи". Те бяха представени от търговския директор на БНР Пламен Дичков и директора на Националната художествена гимназия "Димитър Добрович" в Сливен Александър Дойчинов.

"С това събитие показваме голямата връзка между България в източната част на Европа и най-западната част на Европа – Великобритания", отбеляза директорът на БТА Кирил Вълчев.

"Както даде за пример моят колега Милен Митев, Националното радио на България е дало един от големите гласове на ББС в Лондон. А между списанията за култура в България "ЛИК" и лондонските списания за култура също има голяма духовна връзка. Ние отбелязваме 60 години "ЛИК", докато най-близкото до нашето списание – една притурка на "Таймс", която се превръща после в отделно литературно списание, точно такъв културен "дайджест" като "ЛИК", е от 1902 година. Другото им голямо литературно списание от 1979 година – по-младо. Като изключим тези шеговити сравнения, всъщност съдържанието на "ЛИК" по нищо не се различава от съдържанието на големите лондонски културни списания и то в по-трудни времена, по-трудни периоди, като времето на комунизма в България, когато "ЛИК" е прозорец към европейската и световната литература."

Двамата генерални директори акцентираха върху близкото сътрудничество на двете медии.

"БТА и БНР имат много дълга история. Още от създаването на радиото, първият му директор Сирак Скитник е настоявал водещите и новинарите в радиото да четат бюлетините на БТА. Още оттогава датира тясната връзка между двете информационни медии, които се стараят да представят фактите и истината на българската аудитория не само в България, а и по света. Днес и БНР и БТА работят активно за да поддържат жива и жизнена връзка с българските общности зад граница, една от които е и във Великобритания. Наша задача като медии е да информираме хората тук какво става в България, а и да информираме хората в България какво правят нашите сънародници тук", подчерта генералният директор на БНР Милен Митев.

Как оцеляват обществените медии в днешния свят на свръхинформираност и дезинформация?

"Разликата между социалните мрежи и медиите изобщо, защото социалните мрежи не са медии, това е редакционната отговорност и правилата. Във Фейсбук или в Инстаграм всеки може да публикува всичко и след това да се отрече от него без нищо да му се случи. Докато при нас журналистите следват строги правила и светът има нужда от журналисти. Те никога няма да бъдат заменени от изкуствения интелект. Той може утре като го попиташ да каже какво е станало, но никога няма да може да каже какво се случва в момента. Може сега да ви помогне да свалите на текст, да субтитрирате или да транслитерирате, да преведете това интервю, само че няма как да стане, ако не сте тук. Освен това е и доста опасно да използваш точно в тази професия ИИ, без да бъде проверен от естествен такъв, защото може да излезе и голяма глупост, а може да излезе и опасна глупост, ако нямо човешко око, човешка мисъл, която да проверява фактите. Така че най-голямото послание на обществените медии и изобщо на медиите е, че без тях ние няма да имаме проверена, истинска информация", изтъкна Кирил Вълчев.

"В почти всички европейски страни, с най-висока степен на доверие се ползват новините на обществените медии. И това е благодарение на хората, които работят в тях, защото хората имат доверие на хора. Докато в обществените медии работят журналисти, които считат работата си за мисия, смятам, че ние ще продължаваме да се отличаваме от всички други, които предоставят медийно съдържание и ще продължим да имаме своето място не само на медийния пазар, но и в съзнанието и в сърцата на нашата аудитория", смята Милен Митев.

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна