Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
"Тезиниски данъци, които не е ясно колко ще издържат в България, би трябвало всички да ги плащат и то с огромно удоволствие, защото България остана една от малкото държави в Източна Европа с плосък данък и с толкова ниско облагане, така че по-скоро би било абсурдно, ако някой се опитва да не плаща данъци". Това заяви пред БНР Иво Прокопиев, бизнесмен и издател на "Капитал" и "Дневник":
"По отношение на завладяването на държавата, дори в Доклада за напредъка на България към еврото единственият по-критичен коментар беше за качеството на институционалната среда. Наистина в развитието на икономиките и на обществата има една такава невидима стена, ако не си направиш правила, които всички вътре да спазват и всички чужди партньори и инвеститори да имат доверие, в един момент развитието спира".
"Да участваш в голямата глобална икономика, в големия световен инвестиционен обмен и в световната търговия изисква да си на определено институционално ниво. В някакъв смисъл е парадокс, че с проблемите, които България има в правосъдието, ние влизаме в еврото, вероятно ще влезем и в ОИСР, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, което е другият такъв елитен клуб, освен държавите от еврозоната", добави още в интервю за предаването "Радиоточка" на програма "Хоризонт" издателят на "Капитал" и "Дневник".
"Ние сме там, където сме успешно заради усилията на българския бизнес. Българската икономика е толкова силна заради българските банки, българските индустриални предприятия, заради българските търговци и хората трябва да имат уважение към тях, защото предприемачите, фирмите са тези, които създават стойността", коментира Прокопиев.
На въпрос дали се обижда, когато го наричат олигарх бизнесменът отговори:
"Олигархията в историческа перспектива е била алтернативата на демокрацията. Спарта е била олигархията, Атина е била демокрацията, тоест те в различни периоди са имали разменено надмощие върху класическия свят, но в по-новия смисъл на олигархията има негативна конотация, която не мисля, че има нещо общо с мен. Аз никога не съм си позволявал да използвам обществения си статус на публична фигура, за да извличам някакви ползи за себе си. Партньорите и хората, които са около мен през тези години, го виждат и го знаят, така че в крайна сметка не е нещо, което бих искал да получавам като обръщение, но и не се засягам особено".
