В Съединените щати преди няколко години полицай натисна с крак врата на арестанта Джордж Флойд и той почина. У нас млад мъж почина след борба с полицаи, нарекоха го българския Джордж Флойд.
Бойко Борисов след това произшествие посъветва вътрешния министър да стъпи на врата на подчинените си, но административно-възпитателно, а не по смисъла на полицейския произвол.
В града-герой Перник, град на винкели и бързо правосъдие, живее един нов Капитан Петко Войвода - Васил Михайлов, който стана известен с прозвището Прокурорския син. За мен това прозвище Прокурорски син е неправилно, защото Васил Михайлов не е мамино-татюво синче, а корав мъж, макар и млад, но доказал качествата си в суровите понятия на пернишката действителност.
Той се прочу първо със своята гражданска строгост и безпримерна храброст, като възпитаваше различни хора публично и посред бял ден по улиците на Перник. Възпитателните му методи включваха преди всичко телесни повреди и зашеметяване на провинилия се. Някои педагози като украинеца Антон Макаренко и съвременните възпитателни школи отхвърлят тези силови методи на въздействие. Но в Перник все още има уважение към педагогиката на твърдата ръка и дебелия врат.
Тук сега ще обясня една тънкост. Съществува широко разпространена заблуда, че "методът на Макаренко" е като метода на Васил Михайлов - бой по кратуната, докато му дойде акълът на обекта за възпитание.
В действителност педагогическите възгледи на Антон Макаренко са били доста демократични, той почти напълно отхвърля възпитателната роля на принудата и насилието. И заради демократичните си нагласи и практики Макаренко имал сериозни противоречия със съветската власт.
Така. Връщаме се при нашия Васил Михайлов, който пък си имаше известни противоречия с нашата нереформирана съдебна система и едвам-едвам ходеше на дискотеки, бидейки в агрегатно състояние на домашен арест. Както казахме, Михайлов е човек суров и корав като самия живот и като пернишката атмосфера на взаимодействие. Той не е човек, който ще се остави току-така да му стъпят на врата. И като се озова на свобода, продължи своята педагогическа дейност в района на Перник.
Наскоро след някаква поредна възпитателна акция в гориста околопернишка местност, Михайлов бе обявен за общодържавно издирване. МВР го търси с всички сили.
Полицейски патрулки хвърчаха по магистралите като ескорт на други младежи със зелено ламборгини, тръгнали май че и те на дискотека. Ескорт, полицейска охрана или екшън-преследване - това не стана напълно ясно в тази луда надпревара на МВР с луксозното ламборгини. Но изглежда всичко това е отклонило МВР от издирвателните действия спрямо Васил Михайлов. Или пък полицаите са се надявали той да изскочи от зеленото ламборгини като омагьосана жаба.
Във всеки случай издирваният Михайлов записа дълго видеопослание към света и към органите на МВР. Посланието си той публикува в интернет, то е интересен поток на съзнанието, мешавица от приблизителни юридически термини и криминална пародия на официално-административен език. МВР пак не сколаса да му хване дирите, макар че една такава публикация би трябвало да ги насочи донякъде. Но пък вътрешният министър се похвали, че подчинените му хванали с голи ръце момиче и момче от т.нар. локали - опасни индивиди на 14 и 17-годишна възраст, с проблемно възпитание. Забележителното в тази акция е, че при задържането няма убити и ранени - нито полицаи, нито локали.
Дали ме духа вятър на промяната?
Или на полицай му свършва смяната?
Течение или превъзпитание?
Вратът изпитва все едно страдание.
