Интервю на Ирина Недева с Блага Запрянова, Стоянка Енева и Дарина Коконова
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Проучване, направено от колектива "Левфем", носещо провокативното заглавие "Кого го е грижа за грижовния труд", е първото цялостно изследване у нас за възможностите за мобилизация на жените, заети в грижовна работа - от медицински сестри до лични асистентки, а изводите от него са стряскащи, но съвсем не изненадващи. Грижата е този невидим, но жизненоважен труд, който е сериозно подценен като публичен ресурс в обществото ни.
"Сдружение "Левфем" е лява феминистка организация, която съществува от 2018 година, като от самото създаване се занимава с икономически неравенства, неравенства, основани на пола. Грижовният труд винаги е бил ключов за нас". Това коментира пред БНР Стоянка Енева, една от авторките на изследването:
"Изследването е основано на качествена методология. Изследвахме над 40 жени от различни сфери на грижовния труд. Искахме да обхванем много широк спектър на видовете грижа, която се полага. Важно беше за нас интервютата да се провеждат в различни населени места".
"Това изследване всъщност се готви от доста дълго време", каза в интервю за предаването "Хоризонт до обед" Дарина Коконова от "Левфем":
"Има и други наши доклади по темата, с които хората могат да се запознаят. Всъщност това, което се промени, може би е общественият интерес към темата и това до голяма степен е благодарение на медицинските сестри, които обръщат внимание на своите условия на труд, социалните работнички протестираха миналата година, майките на деца с увреждания протестират от много време също. Това всичко е част от това, което ние наричаме грижовен труд".
"Аз разбрах за това изследване от социалните мрежи на "Левфем", обясни Блага Запрянова, акушерка, участвала в изследването:
"Следя ги почти от създаването им като организация. Още от университета, започвайки да уча, навлизайки в практиките в различните болници, в които съм била студентка, виждах много неща, които ми правеха лошо впечатление, не само от гледна точка на базите, които много често въпреки усилията на болниците не са били възможно най-добрите или модерните, които могат да бъдат, но и едно отношение между самите колеги, между сестрите, между акушерките и между лекарите и нас като студенти. Усещаше се едно неразбирателство, едно ограничаване между различните професии, между това да си медицинска сестра, между това да си акушерка, да си лекар или рентгенов лаборант, клиничен лаборант".
