15
Броени дни остават до началото на XVIII годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ). Събитието тази година се провежда в старопрестолния ни град Велико Търново в дните между 22 и 24 юли и е под патронажа на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев, в партньорство с Изпълнителната агенция на българите в чужбина и Първия фестивал на българските фолклорни състави по света, организиран от Асоциацията на българските фолклорни състави в чужбина (АБФСЧ). Радио България на БНР отново е медиен партньор на проявата, на която ще присъстват генералният директор на общественото радио Милен Митев и главният редактор на многоезичната програма със специален фокус към българите по света Красимир Мартинов.
"Благодаря на Радио България, че сте редовно наш медиен партньор, с което подпомагате дейността на Асоциацията, както и на училищата зад граница, защото популяризирате дейността, която те извършват и която понякога остава незабелязана" – с тези думи започва разговорът ни с доц. д-р Адриана Любенова, преподавател от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" и член на УС на АБУЧ. В обобщение на времето от предишната конференция на неправителствената организация, през лятото на 2024 г. в София до предстоящата във Велико Търново, доц. Любенова казва, че тя и колегите й по целия свят са свършили много, а реализираната обарзователна и културна програма е наситена, разнообразна и полезна.
В Лондон направихме през април Международна конференция на тема "Изкуственият интелект в образованието. Пътят към иновативното преподаване и учене", която беше насочена към използването на ИИ от преподаватели в българските училища. Това е вторият подобен форум – първият беше в Португалия миналата година. Това е нещо, което би било много полезно в работата днес на българските учители зад граница. Конференцията в Лондон приключи с грандиозен концерт, в който участваха седем български училища и премина отново под патронажа на госпожа Илияна Йотова, с медийната подкрепа, разбира се, на Радио България и Пловдивския университет като партньор.
В Ларнака (Кипър) се проведе семинар, посветен на многоезичната среда като предизвикателство пред обучението на българчетата в чужбина. Имаше и онлайн информационна кампания за възможностите, които българските университети дават на децата от диаспората – включиха се над двадесет висши училища. Това, върху което Асоциацията работи от години е българският език да бъде приет като матуритетен. Усилията, които г-жа Боянка Иванова, член на УС на АБУЧ положи в САЩ, заедно с Даниела Сиракова, която в момента е консул в Ню Йорк, са достойни за адмирации. Те успяха да вкарат българския език като матуритетен в 13 щата, т.е. той да бъде разпознат от американската образователна система. За съжаление това в Европа става по-трудно и бавно. Започнаха такива преговори във Великобритания, но това е битка, която ще бъде водена много години."
На 24 юли доц. Адриана Любенова и д-р Валентина Александрова, директор на българските училища "Слово" в Оксфорд и "Иван Станчов" към Посолството на България в Лондон, ще бъдат модератори на заключителната дискусия от програмата, посветена на актуалните проблеми пред българските съботно-неделни училища и дългосрочните цели и законодателни промени, които АБУЧ смята за необходими. Доц. Любенова насочва вниманието ни към Закона за висшето образование и по специално нужната промяна на Член 68, който указва децата от кои държави, при придобито българско гражданство или постоянно пребиваване, могат да кандидатстват във висши училища в родината.
"Защото в момента над 3/4 от децата, които се обучават в българските училища в чужбина, са родени извън страната ни. Много често родителите пускат документите за гражданство на децата си, което и българската държава насърчава, но впоследствие те не могат да се възползват от постановления 103 или 228 на Министерския съвет (засягащи финансирането, стипендии и квотите за прием във висши учебни заведения на лица с българско гражданство от други държави– бел. ред.). Причината е, че имат придобито българско гражданство, макар и никога да не са живели в страната ни и да не са равнопоставени с другите, които кандидатстват във висши училища. Разбира се, ще разгледаме и предпоставките за това децата да посещават българските училища, как можем да подобрим качеството на обучение, а също и какво да направим, за да станат по-привлекателни училищата ни и за децата в гимназиален етап."
Защо задържането на поотрасналите деца в неделните училища е трудно?
"Децата са прекалено ангажирани, те нямат никакво свободно време – през седмицата ходят на училище, на уроци, спортуват, събота и неделя посещават българско училище – пояснява доц. Адриана Любенова. – Има допълнително домашни, допълнителни извънкласни дейности и наистина с ангажираността на децата в гимназиален етап с подготовка за изпити в различните държави става все по-сложно. Част от българските училища в чужбина разрешават на децата да тръгнат една година по-рано, за да могат да завършат българското училище в 11 клас и после да се подготвят за съответните изпити в редовното си училище."
Сред проблемите пред образователните средища продължава да бъде и финансирането им. Броят на българските училища в чужбина всяка година се увеличава, финансирането от страната на държавата също се е увеличило, но в момента инфлацията в цял свят се развива много екстремно. Така субсидиите за цялостна издръжка – режийни, консумативи и често пъти минимални хонорари за преподавателите, се оказва истинско предизвикателство за ръководителите на тези училища, признава Адриана Любенова.
"Ние имаме много добри взаимоотношения с Министерството на образованието и науката, които винаги са ни съдействали, но субсидията трябва да бъде увеличена. Не знам как ще се развият нещата с финансирането, това ще се разбере с новия държавен бюджет. В момента образователното министерство работи върху организирането на дългосрочни курсове за учители от българските неделни училища в чужбина. Програмата се администрира от МОН, а обучението се извършва от държавните висши училища. Пловдивският университет е едно от тях, в което ние обучаваме учители с педагогическа подготовка и неспециалисти в рамките на една година – те получават сертификат за преподаване на български в чуждоезикова среда. Така се опитваме да осигурим на тези училища учители, които имат компетенциите да преподават извън България."
И тук идва и друг важен момент, който е изведен и в мото на форума във Велико Търново – "Учим, играейки. Играем, учейки!". Креативността и активното учене в българските училища в чужбина се оказва все по-ключов момент в привличането и най-вече задържането на подрастващите българчета по света. Защото нека не забравяме – българското училище зад граница не е задължително, то е израз на желание и интерес от страна на родителите и на децата. "Изучаването на езика не е достатъчно за създаването на национална идентичност. В момента над 70% от децата, които се обучават в българските училища в чужбина, са родени извън границите на страната ни. Затова е много важно по различен начин и с различен подход да бъде осъществено тяхното обучение и връзка с България" – обяснява доц. Любенова.
"Българските училища в общи линии се възприемат и като център на българската общност. Във Вашингтон, например, едно от училищата реши да смени сградата си, защото не можеше вече да побира децата, които се обучават там. Първото нещо, което разглеждаха в новите предложения за помещение е дали има кафене в близост, защото това е мястото, в което се събират родителите по време на обучението на децата. Защото освен децата, които ходят на училище, това е и възможност за родителите да общуват помежду си. Затова е много важна ролята на родителя и взаимодействието на училището и родителите."
Връзка, която може да бъде определена със стъпки в синхрон и ритъма на България. Нещо, в което и всички присъстващи, над 70 представители от български училища по целия свят, множество експерти, университетски преподаватели от страната и гости на конференцията на АБУЧ ще се убедят в последния ден от форума, когато ще имат възможност да се включат в Първия фестивал на българските фолклорни състави по света. Ще присъстват и на специално организирана хоротека на родна земя. Специален гост на годишната конференция на АБУЧ ще бъде и писателката Здравка Евтимова, чиито произведения са в американската образователна система и направи България позната на всички приятели на българчетата в Америка.
Вижте още:
Снимки: Красимир Мартинов, botevacademy.org, Прессекретариат, БТА, БНУ “Свети Иван Рилски” в Кеймбридж, БНУ "Св. св. Кирил и Методий" – Атина, bg-euregio.de, БНУ „Българче“-Крю, Нотингам, Бъртон он Трент, Първо Българско Неделно Училище " Св. Иван Рилски", Палма де Майорка, личен архив Адриана Любенова, ИАБЧ
